Госпожицата със зелените очи

— Добър ден, стари приятелю. За съжаление ти не ме позна и си позволи да вярваш на Совину. Той е несъществуваща личност, която министърът, посредством жена си, ви препоръча. Така аз успях да се самоарестувам и да намеря скритата от мен бутилка, в която имаше лист, на който пишеше: „Марескал е празна глава“.

Можеше да се предположи, че комисарят ще се хвърли да хване Раул за гушата, но се овладя. Раул продължи със същия шеговит тон, който шибаше Марескал като с камшик:

— Не ми изглеждаш добре, Рудолф. Виждам, че нещо те мъчи. Може би предпочиташ да ме виждаш не тук, а в някоя затворническа килия? За да не се измъчваш повече, ще ти разкажа всичко. Нахлуването в къщата на де Лемези беше организирано лично от мен. Задържаният е нает от мен човек, на когото платих добре. Ти беше толкова доволен от „плячката“, че не обърна внимание колко бързо Совину хвърли на главата му една кърпа и го поведе към затвора. Напълно спокоен, ти дойде тук, за да арестуваш госпожицата. Въпреки нежеланието ти, аз смятах, че трябва да се съберем четиримата, както сме в момента. Налага се да си изясним много неща, за да не се връщаме повече назад.

Въпреки ужасните подигравки, Марескал се овладя. Искаше да се покаже, че е напълно спокоен. С небрежен жест грабна слушалката на телефона.

— Дирекцията на полицията, моля… Дайте ми Филип… Ти ли си, Филипе… Да… Грешката забелязана ли е?… Да, в течение съм… Слушай! Вземи двама здравеняци със себе си и бързо елате в дома на Брежак! Не губете нито секунда.

Той остави слушалката и погледна Раул.

— Разкри се много рано, любезни приятелю — каза той, подигравайки се на свой ред и доволен от новото положение, — комбинацията ти пропадна. Известно ти е какъв ще бъде резултатът. На стълбата чакат Лабонс и Тони, тук съм аз и Брежак, а след малко ще дойдат трима здравеняци от полицията.

Раул с цялото си внимание забиваше кибритени клечки в една пукнатина на масата. Нареди седем една след друга и постави една по-далеч от останалите.

— Дявол да го вземе, седем срещу един! Малко сте, какво ли ще стане с вас?

Той протегна ръка към телефона.

— Ще позволиш ли?

Марескал не се противопостави, но продължаваше да го наблюдава внимателно.

— Ало, дайте ми номер 22–23, госпожице… Ало, председателя на републиката ли е? Господин председателю, изпратете бързо на господин Марескал един военен полк.

Побеснял, Марескал грабна слушалката.

— Стига глупости. Предполагам, че не си дошъл тук, за да се шегуваш. Кажи, какво искаш?

Раул направи отчаян жест.

— Не разбираш от шеги, скъпи Рудолф, а точно сега е времето да се повеселим.

— Говори — извика комисарят! Аврелия пошепна тихо:

— Моля ви, говорете.

— Госпожице, и вие ли се страхувате от полицията? Навярно искате да избегнете срещата си с нея? Да поговорим, имате право.

Гласът му стана сериозен и той повтори:

— Та искаш да поговорим, Марескал, но да говориш означава да действаш. Аз владея положението по причини, които ще изложа пред теб, за да те убедя…