Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Този указ ще ги вбеси — рече Далинар. — Аз искам те да се вбесят. Искам да мислят за войната, за мястото си тук и искам да им напомня за убийството на Гавилар. Ако мога да ги принудя да се държат повече като войници, дори и ако това започва оттам те да вдигнат оръжие против мен, тогава може и да успея да ги убедя. С войниците аз мога да се разбера. Все едно, голяма част от това ще бъде заплахата, че ще им отнема авторитета и властта, ако не ги използват както трябва. И това започва, както предложи капитан Каладин, с разоръжаването им.
— Да разоръжиш Върховните принцове? — попита кралят. — Що за безумие е това?
— Това не е безумие — усмихнато отвърна Далинар. — Не можем да им отнемем армиите, но можем да направим нещо друго. Адолин, възнамерявам да махна ключалката от ножницата ти.
Адолин се намръщи и помисли за миг. После по лицето му се разля широка усмивка.
— Искаш да кажеш, че ме оставяш отново да се дуелирам? Наистина?
— Да — отговори му Далинар и се обърна към краля. — В продължение на много време му забранявах двубоите, понеже Кодексът забранява дуели на честта между офицери по време на война. Обаче все повече и повече започнах да осъзнавам, че останалите не смятат, че се намират на война. Те играят игра. Време е Адолин да се дуелира официално с останалите Мечоносци от лагера.
— За да може да ги унижи? — попита кралят.
— Не става дума за унижение; става дума за това да ги лиши от Остриетата им.
Далинар пристъпи посред столовете.
— На Върховните принцове ще им бъде по-трудно да се бият с нас, ако ние притежаваме всички Остриета и Брони в армията. Адолин, искам да предизвикаш Мечоносците на останалите Върховни принцове на дуели на честта, като наградата ще бъдат Остриетата.
— Няма да се съгласят на това — отбеляза генерал Хал. — Ще откажат дуелите.
— Ще направим така, че да се съгласят — възрази Далинар. — Намери начин да ги заставиш или да ги накараш да се срамуват, но да се бият. Струва ми се, че това вероятно би било по-лесно, ако можехме да разберем накъде е избягал Шутът.
— Какво става, ако момчето загуби? — попита генерал Хал. — Този план изглежда твърде непредвидим.
— Ще видим — обясни Далинар. — Това е само част от действията ни, по-малката, но и най-видимата част. Адолин, всички ми разправят колко добър си бил в дуелите, а и ти постоянно ми досаждаш да вдигна забраната си. Във войската има тридесет Броненосци без нашите. Можеш ли да победиш толкова много хора?
— Дали мога? — ухилено се обади Адолин. — Ще го направя, без дори да се изпотя, стига да мога да започна със Садеас лично.
Значи той е разглезен и самонадеян, помисли си Каладин.
— Не — рече Далинар. — Садеас няма да приеме лично предизвикателство, въпреки че целта ни е най-накрая да го отстраним. Започваме с някои от другите и се добираме до него.
Останалите в стаята изглеждаха притеснени. Сред тях бе и Сиятелната Навани, която стисна устни и хвърли поглед към Адолин. Може и да участваше в плана на Далинар, но не ѝ харесваше мисълта племенникът ѝ да се дуелира.
Тя не го изрече.
— Както Далинар обясни — започна тя, — това не е целият ни план. Да се надяваме, че няма да се налага да се отива твърде надалеч с дуелите на Адолин. Както каза Далинар, ние искаме да внушим на другите тревога, страх. Адолин ще окаже натиск върху някои среди, които действат срещу нас. По-голямата част от действията ни ще доведе до сложно и сериозно политическо усилие да се свържем с онези, които могат да бъдат привлечени на нашата страна.
— Навани и аз ще се постараем да убедим Върховните принцове в предимствата от един наистина обединен Алеткар — кимна Далинар. — Въпреки това Отецът на Бурите ми е свидетел, че съм по-малко уверен в политическото си умение, отколкото е Адолин в уменията си на дуелист. Нещата трябва да стоят така. Ако Адолин ще е пръчката, аз трябва да бъда перцето.
— Ще има убийци, чичо — обади се Елокар и прозвуча уморено. — Не мисля, че Хал е прав; не мисля, че Алеткар ще се разпадне незабавно. Върховните принцове харесват мисълта, че сме едно кралство. Но те също така харесват своя спорт, забавлението си, скъпоценните си ядра. Затова ще изпратят убийци. Най-напред незабележимо и вероятно не направо срещу теб или мен. Семействата ни. Садеас и останалите ще опитат да ни наранят, да ни накарат да отстъпим. Готов ли си да рискуваш синовете си заради това? Ами майка ми?
— Да, прав си — съгласи се Далинар. — Не бях… обаче да. Те разсъждават така.
На Каладин му се стори, че Върховният принц е изпълнен със съжаление.