Лабиринтът на Озирис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът на Озирис». Краткое содержание книги:
Журналистка е брутално убита в арменската катедрала в Йерусалим и детектив Ариех Бен Рои се заема да открие убиеца. Една от оскъдните следи като че ли не пасва с разследването — връзка със стар случай с изчезнал човек в Египет. Озадачен, Бен Рои се обръща за помощ към стария си приятел и съперник Юсуф Халифа от полицията в Луксор.
Макар и изтерзан от лични проблеми и погълнат от друг случай с мистериозно отровени кладенци в Източната пустиня, Халифа се съгласява да помогне на приятеля си.
Онова, което открива, ще промени завинаги живота и на двамата.
Двете разследвания се преплитат и детективите са въвлечени все по-дълбоко в зловеща мрежа от насилие, тормоз, корпоративни престъпления и антикапиталистически терористични групи. А в сърцето на тази мрежа се намира Лабиринтът — древна загадка отпреди три хилядолетия, която вече е взела живота на двама души, а скоро ще отнеме и още…
— Клайнберг го е използвала преди пет дни — каза той. — До Мицпе Рамон. Чудно ми е какво е правила насред Негев.
Зиски огледа билета.
— И още нещо — продължи Бен Рои, определено се забавляваше, че може да товари друг със задачи. — Можеш ли да откриеш какво означава тази дума?
Отвори бележника си, обърна го, наведе се напред и посочи думата, която бяха открили като отпечатък върху блокчето — Восги. Зиски се наведе да погледне и бузата му почти докосна бузата на Бен Рои. Миризмата на афтършейв стана по-силна.
— Прощавайте, момчета, да не прекъсвам нещо?
Юри Пинкас стоеше на прага. Бен Рои рязко се дръпна назад.
— Дори не си направи труда да почукаш, Пинкас.
Колегата му се подсмихна и сви устни, сякаш праща въздушна целувка. Бен Рои го изгледа кръвнишки.
— Какво искаш?
— Просто минах да ти кажа, че материалът от камерите е готов. Ще го преглеждаме след пет минути. Надявам се, че ще имате време да… се освежите, така да се каже.
— Цуни ме отзад, Пинкас.
— Нареждам се на опашката. Ще се видим в пристройката.
Намигна, пусна още една целувка и изчезна в коридора.
— И ако си приключил с диска ми на Яхонатан Гатро, искам си го! — извика той.
— Чекиджия! — изрева Бен Рои.
Дори да схвана нещо — а трудно би могло да е иначе, — Зиски не го показа. Просто си записа думата в бележника и мълчаливо се върна на бюрото си. Бен Рои се зачуди дали не трябва да каже нещо, но Зиски вече беше вдигнал телефона и набираше. Бен Рои предпочете да отиде до тоалетната, след което си наля чаша вода от машината в коридора. Напълни втора чаша за Зиски и се върна в стаята.
— Злато.
— Моля?
— Восги. Означава злато. На арменски. Злато, златен.
По дяволите, хлапето действаше наистина бързо.
— Ясно — рече Бен Рои. — Благодаря.
Зиски кимна и взе чашата.
— Нещо против да си тръгна малко по-рано? — попита той. — Трябва да взема някои неща за шабат.
— Разбира се — отвърна Бен Рои. — Няма проблем.
Помая се за момент, после отново каза „разбира се“ и тръгна към изхода.
— О, и още нещо, господине.
Бен Рои се обърна.
— Ако си падате по Яхонатан Гатро, имам всичките му албуми и с удоволствие ще ви запиша копия. Имам и много неща на Иври Ледер и Джуди Гарланд.
Зиски се усмихна и отново се наведе над бюрото си. Въпреки волята си, Бен Рои също се усмихна. Хлапето започваше да му харесва.
Пинкас и Нава Шварц бяха събрали седемнайсетминутен диск с всички записи, които можеха да имат нещо общо с убийството на Клайнберг — както от полицейските камери, така и от тези на арменците.
Прегледаха материала в остъклената стая до видео центъра на участъка. Присъстваха всички от сутрешното съвещание, с изключение на Зиски, чието място бе заето от главен суперинтендант Ицхак Баум. Баум винаги присъстваше на преглеждането на видеозаписите. Те често съдържаха нещо, което помагаше за разрешаването на даден случай, и той обичаше да споделя славния момент.
Днес остана разочарован. Като всички останали.
Полицейските камери бяха засекли Клайнберг от слизането й от автобуса до Яфската порта до минаването й през тунела по средата на Арменската патриаршеска улица. Камерите в арменския комплекс я бяха заснели как влиза през портала и я проследяваха до входа на катедралата.
През цялото време на около трийсет метра зад нея вървеше един и същи човек. Той влезе в катедралата малко след нея и излезе трийсет и шест минути по-късно. Върна се през Стария град и изчезна някъде около Яфската порта.
Никой не се съмняваше, че това е убиецът. За съжаление той бе с палто с качулка заради дъжда и дори след допълнителна обработка и увеличение на образа лицето му оставаше скрито. Бе среден на ръст, беше пътувал в един автобус с Клайнберг и я беше проследил през Стария град до катедралата, но повече от това не успяха да разберат. Не бяха сигурни и дори, че е мъж.
Прегледаха записите три пъти и настроението в помещението непрекъснато падаше. Точно преди да пуснат записа за четвърти път, телефонът на Бен Рои иззвъня.
„Ел Ал“. Бяха прегледали записите си и бяха попаднали на съвпадение.
В нощта на смъртта си, в 23:00 Ривка Клайнберг трябвало да отлети за Александрия, Египет.