Страхът на мъдреца (Част II)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-725-1
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част II)». Краткое содержание книги:
Свих рамене.
— Точно затова те разпитвам за летхани. Изглежда налудничаво, но съм виждал налудничави неща, които са истина, затова съм любопитен. — Поколебах се, преди да задам другия си въпрос. — Ти каза, че който познава летхани, не може да загуби битка.
— Да. Но не с думи огън. Летхани е вид познание. — Темпи направи пауза, като очевидно подбираше внимателно следващите си думи. — Летхани е най-важното нещо. Всички адемци го научават. Наемниците го учат два пъти. Шехините го учат три пъти. Най-важното. Но сложно. Летхани е… много неща. Но нищо, което да бъде докоснато или посочено. Адемците прекарват целия си живот в мислене за летхани. Много трудно. Проблем — продължи той. — Не е моя работа да уча мой водач. Но ти си мой ученик за езика. Жените обучават на летхани. Аз не съм такъв. Това е част от цивилизацията, а ти си варварин. Лека тъга. Но ти искаш да си цивилизация. И имаш нужда от летхани.
— Обясни ми — помолих го аз. — Ще се опитам да те разбера.
Той кимна.
— Летхани е да се правят правилните неща.
Изчаках го нетърпеливо да продължи. След минута той направи жест „безсилие“.
— Сега ти задавай въпроси. — Той си пое дълбоко дъх и повтори: — Летхани е да се правят правилните неща.
Опитах се да се сетя за някой типичен пример за нещо добро.
— Значи летхани е да дадеш на гладно дете да яде храна.
Той направи неуверено движение, което означаваше „да и не“:
— Летхани не е да направиш нещо. Летхани е нещото, което ни показва.
— Летхани означава правила? Закони?
Темпи поклати глава.
— Не. — Той махна към гората около нас. — Законът е отвън, той ни контролира. Той е… като желязото в устата на коня и връвта за главата. Въпросителна.
— Мундщук и юзда? — предположих аз и направих движение, все едно завъртам главата на кон с поводите.
— Да. Мундщук и юзда. Той ни контролира отвън. Летхани… — той посочи между очите си и след това към гърдите си — … живее вътре. Летхани помага да решиш. Законът е създаден, защото мнозина не разбират летхани.
— Значи с летхани на човек не му е нужно да спазва закона?
Последва пауза.
— Може би. Безсилие. — Той извади меча си и го вдигна успоредно на земята, с режещата част нагоре. — Ако беше малък, вървенето по този меч щеше да е като летхани.
— Защото е болезнено за краката? — попитах аз, опитвайки се малко да разведря настроението. Веселост.
— Не. — Гняв. Неодобрение. — Трудно за вървене. Лесно за падане настрани. Трудно за оставане.
— Летхани е нещо твърде праволинейно?
— Не — отсече Темпи и направи пауза. — Как се казва, когато има много планина и само един път за вървене?
— Проход?
— Проход — кимна Темпи. — Летхани е като проход в планините. Проходът е лесният път през тях. Единственият път през тях. Но е трудно да го видиш. Пътят, който е лесен, много често не преминава през планините. Понякога не води до никъде. Умираш от глад или падаш в дупка.
— Значи летхани е правилният път през планините.
— Частично съгласие. Вълнение. Това е правилният път през планините. Но летхани е и това да знаеш правилния път. И двете. А планините не са просто планини. Планините са всичко.
— Значи летхани е цивилизацията.
Последва нова пауза. Да и не. Темпи поклати глава. Обезсърчен.
Замислих се отново над думите му, че наемниците трябва да учат летхани два пъти.
— Летхани воденето на бой ли е? — попитах аз.
— Не.
Той каза това с такава убеденост, че трябваше да го попитам обратното, за да съм сигурен, че съм го разбрал.
— Летхани не е воденето на бой?
— Не. Онзи, който знае летхани, знае кога да се бие и кога — не. Много важно.
— Днес летхани каза ли ти да се биеш? — реших да сменя посоката аз.
— Да. Да покажа, че адемците не се страхуват. За варварите знаем, че да не се биеш е страхливост. Страхливецът е слаб. Не е добре те да мислят така. Затова, когато гледат мнозина, се биеш. Така им показваш, че един адемец се равнява на много.