Кралят-маг

Най-сетне Иршад и Фергана, изглежда, решиха, че Тенедос не е някакъв натрапник и че е добре дошъл в двора, стига да се съобразява със законите и благопристойните обичаи на Кайт, и че аким Фергана е изключително заинтересован да чуе последните новини от Нуманция и нейните управители и „високопочитаеми и неоценими негови приятели“ от Властта на Десетимата.

При тези думи долових много тихо изсумтяване и погледнах с крайчеца на окото си към този, който бе реагирал. Оказа се мъжът с червената шапчица и камата.

Фергана явно също имаше добър слух, защото в края на церемонията му махна с ръка.

— Ландграф Мейлбранч. Пристъпете напред, моля.

Мъжът се подчини.

— За нас е изключително висока чест — заяви Фергана — да имаме при себе си двама представители на древни и почетни дворове. Наистина е затрогващо, че Кайт, наричана от външния свят с унизителното „Погранични земи“, и ние, кайтците, които понякога ни наричат само „Планинските хора“, все едно че сме някакви долни селяци, сме привлекли такова внимание. Резидент Тенедос, позволете ми да ви представя резидента на държавата Кальо ландграф Илиас Мейлбранч.

Успях криво-ляво да прикрия изумлението си — аким Фергана със сигурност знаеше, че Кальо е провинция на Нуманция, също като Никиас. Но преди някой да успее да реагира, Мейлбранч се поклони.

— Навярно, о, аким — заговори той, — тъй като двете ни провинции се различават в толкова неща, е лесно да се помисли, че сме различни държави. Но ние сме едно и също, от което някои се гордеят, а други — съжаляват.

Тенедос бавно се извърна към ландграфа — сан, почти равен на нашия граф.

— Поздравявам ви от името на законните ви владетели — рече той, като леко наблегна на последните три думи, — Властта на Десетимата, и съм убеден, че ще станем великолепни приятели. Но, ландграфе, нещо в думите ви ме смути. Споменахте, че някои съжаляват за това, че са граждани на Нуманция. Та кой би могъл да е толкова глупав?

— Изразих се необмислено — отвърна Мейлбранч. — Нямах предвид, че някой съжалява, че е нуманциец, но има хора — аз, разбира се, не съм от тях, — които смятат, че Нуманция се управлява, как да се изразим, доста хаотично напоследък.

Аким Фергана се изсмя гръмко.

— Ах, колко весели времена предстоят, щом двама представители на едно и също кралство започват люта свада още преди да са се представили един на друг, както подобава. Предчувствам, че ще стане много забавно и за мен, и за двора ми.

Тенедос се усмихна леко, после лицето му отново стана сериозно.

— Радвам се, че на ваше величество му е весело, и се надявам да го зарадвам с много по-съществени неща в мисията си. Не мисля обаче, че едно дребно различие в семантиката може да се нарече „люта свада“. В края на краищата ние, нуманцийците, сме братя.

Фергана се изсмя още по-гръмко.

— Вярно ли е това, ландграф Мейлбранч? Истина ли е, че вашите народи ще се сплотят, ако настъпят по-тежки времена?