Гангстерски рап
- Автор: Кларксон Джон
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гангстерски рап». Краткое содержание книги:
Кварталът се е превърнал и в последната спирка в живота на мнозина. Този зловещ кипящ казан сред ада на Бруклин е денонощен пазар на дрога — ужасяващ лабиринт, населен с човешка утайка.
Действието се развива бързо, понася се по опустошените улици, завлича наркомани, убийци, преследващи новата си жертва.
Джон Кларксън изписва с безмилостен усет за реалността страници, запълнени с герои от пресните таблоиди, уличен жаргон вибриращ от страха, изпълнил мрачната зона на големия град.
Шоу положи максимално усилие да не издаде мислите си и каза само:
— Изглежда ще трябва наистина да си погледна сметките.
Но сам усети, че започва да губи обичайното си чувство за контрол и почва под краката си. По някакъв начин Де Лука беше успял да го потисне с тихото, монотонно поднасяне на неприятните факти, с примигващите си очи, лишени от всякакво чувство, пускайки болезнените си жила между кръгчетата дим от дебелата, скъпа, контрабандна кубинска пура.
— Да — каза Де Лука, — но не в това е истинският проблем.
Шоу изкрещя наум. Не било истинският проблем? Да ме изгонят и да остана без нищо? И това не било шибаният истински проблем, ти, студена, безсърдечна, смърдяща рибо? Какъв, по дяволите, е проблемът тогава, хищник такъв?
— Истинският проблем е, че щом ние те изхвърлим веднъж, никой друг няма да те наеме. Нито дори да пазиш някоя скапана сладкарница през нощта.
— И защо?
— Защото когато ние те изхвърлим, ще се погрижим да ти лепнем етикета на смахнато ченге, на расист психар, изхвърлен от полицията. Това ще те съсипе завинаги.
Шоу изпита стягащо гърлото и гърдите усещане, някакво болезнено, парализиращо парене в областта на гърдите, нещо, което нямаше нищо общо със стомаха и беше свързано единствено с осъзнаването, че макар Де Лука да му беше представил една хипотетична възможност, способността му да я осъществи беше безспорна.
Де Лука изпуфтя облак дим и присви очи с вид на човек, който без усилие беше докарал срещата до точка, при която можеше също така без усилие да извърши акт на милост.
— Склонен съм да те поздравя за способността да държиш устата си затворена. Да не се оплакваш. Да не се, държиш като глупак. Да не спориш за щяло и нещяло. Надявам се само, че сега не седиш тук, мислейки си, че всичко това е празна заплаха.
— В никакъв случай, сър.
— Добре. Много добре. Така че единственото, което ми остава да ти кажа, за да не скрия болезнената истина, е следното: ти би могъл сега да си излезеш оттук и да се обадиш на адвокатите и на профсъюза и да чуеш нещо от сорта: „Но те не могат да постъпят така с един ветеран детектив първи клас с двадесетгодишен стаж“. Или: „Такива свинщини едва ли ще си позволят“. Донякъде, подчертавам, донякъде те ще бъдат прави.
Де Лука погледна Шоу, за да се увери, че следи мисълта му.
— Но в твоя случай, не. В твоя случай такива приказки не вършат работа.
— И защо?
— Без да е необходима кой знае каква хитрост, можем да ти изготвим едно досие… Изобщо не е трудно. Помниш онази налудничава стрелба преди няколко години, с която се прочу. Достатъчно си лабилен, щом ти е необходим психолог. А сега стреляш по коли посред нощ. — Де Лука сви рамене, сякаш тава щеше да е най-лесното нещо на този свят. — Дори бихме могли да го пробутаме на хората от профсъюза. Да се погрижим да отдръпнат защитата си от теб. Но знаеш ли кое е най-голямата свинщина, Шоу? Това, че не е нужно да пробутваме каквото и да било на когото и да било. Както вече споменах, ние не можем да си позволим да прецакваме ветерани като теб по този начин. Но ти, ти не си проблем.
Шоу преглътна с усилие, мъчейки се да потисне гнева и гаденето, което се надигаше у него. Не искаше да слуша повече, но Де Лука продължи невъзмутимо:
— Ти ли? Ти никога не си се вмествал в някакви рамки, Шоу. Знаеш го. Не те познавам толкова добре, колкото някои други, но все пак те познавам. Познавам хората, с които си работил и тези, за които си работил. Ти никога не си се вмествал в някакви рамки. Винаги си бил над това. От теб просто лъха на „Аз съм над всичко“. Отношение, което означава: „Не искам да бъда тук, защото съм по-добър от всички вас, останалите“. Мога да се справя с теб, без да деморализирам никого, без да предизвикам никакъв ропот или загриженост в отдела. Мога просто да те съсипя, защото на никого изобщо няма да му пука за теб.
— На никого не му пука за никой в службата и вие го знаете. Единственото, което ми казвате, е, че с мен ще бъде по-лесно.
— Окей. Щом го приемаш така.
— Но щом като седя тук и слушам всичко това, вие нямате намерение да го направите, нали?