Фюри
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Фюри». Краткое содержание книги:
Джъстис посегна към телефона си и набра някакъв номер.
— Общежитието на жените е под силна атака — след което затвори.
— Тридесет и четири топлинни сигнала на третия етаж. Вратите на Света Мария са спуснати и заключени — извика една жена. — Само един топлинен сигнал се намира на първия етаж и се движи бързо.
— Според нашите записки в общежитието живеят тридесет и пет жени — обади се друг. — Всички са вътре.
Камерите в помещенията, които по принцип стояха изключени, се активираха. На единия екран се показаха жени, които седяха или стояха облегнати на стената в коридора на третия етаж.
— Това са нашите жени — напрегна се Джъстис. — В безопасност ли са там, където се намират?
— Да — кимна Дарън. — Никой не може да стигне до тях. Стоманените врати са дебели почти колкото един крак. Дори бомба не може да ги разбие. Казах ти, че ще са в безопасност.
— Можем да видим входната врата на екран десет — извика някой.
И двамата извъртяха глави към монитора. Дарън прокле тихо. Стъклената врата бе долу на пода, а касата на вратата бе изкъртена навътре.
— Кучи син! Стъклото е издържало, но вратата не — отбеляза някой очевидното.
— Имаме движение на четири нови топлинни сигнала — обади се някой зад тях. — Проследихме първия, който сега се намира в кухнята. Включвам останалите камери.
Ели влезе в кухнята. Чу как вратата се срути долу и осъзна, че се намира в капан. Можеше или да се скрие и да се моли помощта да дойде и да я намерят, преди тези мъже да го сторят, или да се бие. Шансовете й да победи четирима въоръжени мъже не бяха много добри. Главната й грижа бяха жените от Новите видове. Поуспокои се, щом разбра, че се намират в безопасност. Когато бе постъпила на работата, знаеше, че може да стане опасно, но не смяташе, че положението ще бъде толкова лошо.
Отвори чекмеджето, където се намираха ножовете и сграбчи най-големия, като през цялото време наблюдаваше вратата през рамо. Бореше се с паниката, която се надигаше, знаеше, че съзнанието й трябва да остане ясно. Трябва да се скрия.
Огледа се и клекна бързо, за да не се вижда. Отвори леко един от шкафовете и започна колкото се може по-тихо да изважда всичко отвътре.
— Ела тук, котенце. Писенце — извика единият от мъжете.
Да не би да се шегуват, поклати глава Ели. Те дори не могат да направят разлика между човек и Новите видове. Идиотите не знаят по кого да стрелят. Не са ловци, а пълни глупаци, ядосано си каза тя, когато си спомни думата, написана с червено от едната страна на пикапа.
— Излез навън, малкото ми котенце.
Гласовете се чуха по-близо. Сърцето на Ели препускаше, докато се пъхаше в тясното пространство. Нямаше много място, но успя да се намести в шкафа и да затвори вратата. Коленете й се притиснаха в тялото, а главата й се преведе напред в тъмното. Опита да контролира дишането си, за да не я чуят. Всичко, което можеше да стори оттук, бе да се моли помощта да пристигне навреме.
— Няма да те убия. Просто искам да си поговорим.
Ели стисна зъби. Мъжът май я вземаше за пълна глупачка, като си мислеше, че ще му повярва дори за секунда. Нямаше начин да говори с тези ненормалници, без да ги разделя бронирано стъкло. Ако им позволеше да я хванат, щеше да изгуби живота си, а тя искаше да живее.
Джъстис продължаваше да наблюдава какво става в общежитието от различните екрани в стаята. Измъкна телефона от джоба си и натисна копчето за бързо набиране. Току-що бе видял Ели Брауер да се скрива в един от кухненските шкафове. Очите му проследиха как четиримата мъже, проникнали вътре, претърсват първия етаж от сградата. Бяха разбрали, че асансьорът е блокиран и нямат достъп до втория етаж заради огромната стоманена врата, запечатваща стълбището. Мъжете се разделиха и започнаха да претърсват стая по стая, в опит да намерят Ели.
— Нашите жени са в безопасност на третия етаж, но тази, която отговаря за тях, се крие в кухнята. Въпрос на време е да я намерят. В капан е. Четирима тежковъоръжени мъже успяха да преминат през главната врата — затвори.
Дарън Антонио се завъртя и погледна Джъстис.
— На кого говориш?
— Моят екип по сигурността е на път за общежитието.
— Охраната е моя грижа. Телефоните все още не работят. Точно сега не мога да се обадя на хората си и да им наредя да пуснат някого да влезе в Хоумленд. Блокираха главната порта, а служебни коли барикадират пътя, за да предотвратят друго нахлуване.
— Те вече са тук — изръмжа Джъстис. — Това са мъже от моите хора.