Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
Много странно как пулсът му биеше равномерно като метроном, докато се намираше на сантиметри от наркобарон, джихадист или неприятел, но се втурваше да препуска лудо в мига, щом останеше насаме с тази дребна, нежна жена…
— Какъв е проблемът, Али? — Надяваше се този път да получи отговор.
За предпочитане беше да е нещо, което може да се разреши бързо и да се отърве от нея, но точно в този миг погледът му спря върху преплетените й пръсти и някак си, независимо че никога не беше предполагал, че пръстите може да изглеждат секси, му се прииска да ги докосне с устни. Бяха изключително сладки. Толкова малки и тънки — точно като нея — със съвършени, лакирани в розово, нокти. Те практически крещяха: жена! А Господ му беше свидетел, че бе прекарал дълго време без жена. Дяволски дълго време…
— Какво ти каза Далила тази вечер? — попита Али и изви очарователно вежди.
Е, не е ли това удар по топките?! Освен това беше и последното нещо, което изобщо очакваше да чуе.
— Ъъъ…
— Познаваме се от дванадесет години и си мисля, че това беше първият път, когато те чувам да се смееш по този начин. — Тя пристъпи напред.
Опа! Това не беше добре и с всяка изминала минута ставаше все по-лошо. По-лошо? Мозъкът му беше престанал да функционира.
— Ъъъ…
Сега тя стоеше пред него, толкова близо, че можеше да усети меката женствена топлина, която тялото й излъчваше на вълни, и сладкото ухание на орлови нокти от шампоана й, който се смесваше с аромата на сапуна Ейвъри по кожата й.
Откъде идваше това бучене? Нима беше кръвта, втурнала се в главата му?
— Ъъъ…
И какъв беше въпросът? Нейт преглътна и опита да изпълни дробовете си с така необходимия им кислород. Струваше ли му се или стените наистина се приближаваха?
— Това е малко странно, не мислиш ли? — попита тя.
Да, всичко това е много, много странно. Странно е, че тя е тук, в Чикаго. Странно е, че я преследва някакъв шпионин. Странно е, че Григ я беше поставил в тази ситуация. Странно е и че тя стоеше полугола в спалнята му. В неговата спалня.
Странно е, че тя го гледаше умолително, вместо да го гледа както мишката — гладния ястреб. Да не споменаваме факта, че самият той се чувстваше много, много странно. Сякаш всеки момент щеше да припадне. Бам! Нокаут! А не искаше ли да й покаже що за мачо е наистина?
— Али…
— Какво?
Да, какво? Какво се канеше да й каже? Махай се, може би? Съблечи се? Това беше много по-вероятно.
— Нищо. — Просто поклати глава.
— Ще си играем отново на „силен, красив, мълчалив“? — поинтересува се тя и наклони глава закачливо.
— Красив?
Намираше го за красив? Вероятно не трябваше да се изненадва толкова. Не беше Брат Пит, но не беше и Квазимодо.
Тя сви рамене.
— Разбира се. Знаеш ли, че си… невероятно секси, или не го осъзнаваш?
Така ли? Може би някога, преди години, когато беше млад и безгрижен, и все още не познаваше света. Но не и сега. Не и след годините, прекарани в борба със стихиите. Не и след товара, който носеше на плещите си заради онова, което бе принуден да направи преди три месеца. Чувстваше се като старец.
— Леле! — Тя поклати глава, явно изненадана. — Ти май наистина не го осъзнаваш, нали?
— Да осъзнавам какво?
— Това, че си красив.
— Красив? — Добре, сега вече знаеше, че го занася. Вероятно би могъл да приеме „хубав“. Понякога жените бяха странно удивителни, когато намираха за привлекателни някои черти в лицето на един мъж. „Невероятно секси“ му звучеше доста преувеличено. Но „красив“? Хмм, няма начин.
— Да. — Тя притисна език към вътрешната страна на бузата си. Очите й блестяха весело, когато се наведе към него: — Мъжете също могат да бъдат красиви.
Той се засмя, макар че трябваше да се вземе в ръце. Стисна длани зад гърба си и скръцна със зъби от усилието да не се пресегне и да я докосне. Само ден и вече бе размътила мозъка му. И сега, застанала толкова близо до него, особено когато повдигна ръка към лицето му?… Е, това накара всяка съзнателна мисъл да умре още в зародиш. Всяка една клетка в тялото му се фокусира — с голямо Ф — върху усещането от допира на сладките розови връхчета на пръстите й.
— Нейт?
Когато произнасяше името му така, беше способен да завладее целия свят.