Град на стълби

— Заплашвали ли са те по някакъв начин, Во?

— Не ставай смешна.

— Тогава защо имаш стражи по стените?

Той прави физиономия.

— Пфу. Предпочитам охраната да е дискретна, но… Точно теб едва ли бих могъл да заблудя. Никога не са ме заплашвали директно, не. Но налице е немалко политическо говорене, което залита към агресивността и насилието. Най-шумен е Ернст Уиклов, той е и най-големият играч, повече или по-малко, в играта на Реставраторите. Градски старейшина. Силно консервативен. Пръска страшно много пари за каузата си. Може да се каже, че той е основният ми политически опонент. Избягвам да влизам в единоборство с него, не виждам нужда да го правя, но той упорито ме представя не толкова като политически опонент, колкото като демон, изпълзял право от ада.

— Изглежда е много умен човек.

— Не се прави на сладурана. Не те бива в това.

— И този Уиклов — казва Шара. — Той би ли?…

— Би ли се ангажирал като един от най-силните агитатори, които стоят зад протестите срещу Пангуи? — Воханес се усмихва хищнически, изражение, което изненадващо загрозява иначе деликатното му лице. — О, да. Не се съмнявам, че е затънал до шията в това и няма да се разплача, ако насъскаш кучетата си по него. Този тип е воняща торба с фъшкии и брада.

— Има още двама градски старейшини, които са свързани с движението за Новия Баликов — казва тя, — но те не привличат и наполовина толкова омраза като теб.

— Е — казва Воханес. — Аз някак се превърнах в символ. Както знаеш, винаги съм имал вкус към модата и архитектурата… Отчасти защото това ги вбесява. Обичам да развявам на открито вкуса си към декадентството и това обижда мухлясалите им стари ценности, фалшивата им скромност. В резултат те ме заливат с омраза и това ми печели куп нови гласоподаватели. — Дръпва изящно от цигарата си. — От моя гледна точка, това си е печалба отвсякъде. Друго, което ги дразни, е фактът, че съм получил образованието си в Сейпур. В техните очи това ме прави наполовина сейпурец. — Виноват поглед, после: — Имам и няколко… свои проекта, които вероятно са им трън в очите.

— Какви проекти?

— Ами… Сейпур е най-големият купувач на оръжия в света. Но всичките им войници са въоръжени с метателни оръжия — механизирани арбалети и стрели, а не с пушки. Проблемът, както вероятно знаеш, е в селитрата. Сейпур и неговите съюзници разполагат с минимални количества селитра, а без нея не можеш да направиш барут. Континентът, от друга страна, има селитра в изобилие…

— И ти искаш да произвеждаш муниции за Сейпур? — пита с изумление Шара.

Онова, което не казва, е: „Защо не съм чула нищо за това?“

Той свива рамене.

— Семейството ми е произвеждало тухли. Минното дело не е много по-различно.

— Но, Во, това е… Пълен идиотизъм.

— Идиотизъм?

— Да! Това е много, много по-опасно от всяка политическа лудория, която може да ти хрумне! Търговското сътрудничество със Сейпур е достатъчно противоречиво дори когато се отнася до конвенционални стоки, но производството на оръжия… Чудо е, че още си жив!