Опасна близост

Бони отговори почти веднага:

– Свързах се с Уайът.

– Дай ми го.

– Тайлър – минута по-късно се чу гласът на Уайът.

– Всичко наред ли е?

– Карл Уебър току-що ми се обади. Джо е тръгнала преди малко.

– Телефонните линии в хижата са прекъснати.

– Невъзможно. Никога не са се повреждали.

– Сега обаче са повредени. Преди да тръгна, два пъти се опитах да се обадя.

– Нямам представа каква е причината, освен ако проблемът не е вътрешен. Добре, че хората от телефонната компания ще дойдат преди пролетта. Ще проверя какво има, когато отида там. Нещо ново за избягалите затворници?

– Не – отвърна Тайлър. – Но Наш съобщи, че две от моторните му шейни са изчезнали.

– Откраднати ли са?

– Така изглежда. Исках да предупредя Джо още веднъж. Тя е умна жена, но малко твърдоглава.

– Вярно е – засмя се брат му.

– Има ли друго място, където може да заведе момчетата? Не се знае къде са двамата убийци.

– Долината е почти четиристотин хиляди акра. Вероятността да попаднем на тях граничи с нула. Чувам моторна шейна от километри. Тук звукът се разпространява надалеч. Ако чуя шейна, ще внимавам.

– Кажи на Джо, когато я видиш.

– Искаш ли да ѝ предам нещо друго?

– Не. Ще ѝ го кажа, когато я видя. Намираме се на шест километра от Лейквю. Би трябвало да пристигнем по едно и също време в хижата.

– Може да те изпреваря. Джо реши всички да пътуват заедно. Ще качим момчетата на моторните шейни. Ще трябва да се движим бавно, защото шейните ще бъдат претоварени и ще теглим Бен, но пак ще бъде по-бързо от вървене.

– Добра идея. Пък и времето няма да стане по-хубаво.

– Сериозно ли мислиш, че онези типове са заплаха?

Тайлър погледна Ханс Виго, който седеше до него.

Защо федералните агенти се бяха съгласили да дойдат с него, ако нямаше реална заплаха? Загрижеността им и опасенията му не бяха неоснователни.

– Отваряй си очите и ушите, Уайът.

– Добре, шерифе. – Той затвори и Тайлър изтръпна. Не искаше думите му да прозвучат толкова властно. Затова ли не можеха да си възстановят братските взаимоотношения, които имаха като малки? Защото и двамата бяха пораснали и бяха станали твърдоглави мъже със силна воля, и не обичаха да дават обяснения?

Тайлър се готвеше отново да се обади на Бони да го свърже с хижата, защото искаше да говори с Карл Уебър и да му каже, че Джо е в опасност, когато Мич Бианки извика от задната седалка:

– Спри!

Тайлър бавно натисна педала. Джипът би се плъзнал или завъртял, ако удареше рязко спирачки. И преди да спрат, видя какво е забелязал Бианки.

Покрив на кола.

Тайлър направи знак на всички да се движат безшумно, докато слизаха с извадени оръжия от полицейския джип. И да имаше някой в колата, едва ли беше жив. Ако обаче някак бе оцелял, убиецът беше в капан. А животните в клетка нападаха първи.