Аферата „Олтмън“

Вестта не се хареса на Ню.

— Какво е мнението на майор Пан по случая?

— Неговото наблюдение не е засичало полковник Смит да напуска хотела. Изобщо.

Ню знаеше, че генералът се забавлява от провала на подчинения майор и създаденото в резултат неудобно положение. Не бе редно да го прави, защото иначе уважаваше уменията на Пан, но пък се и дразнеше от всезнайството му. Обаче това сега съвсем не бе най-важното.

— Вероятно Смит е подозирал, че Лян се е усъмнил в нещо, и затова се е измъкнал незабелязано.

— Че то е повече от ясно — коментира генералът с явен сарказъм.

Ню потисна раздразнението си.

— Смит бил ли е в Шанхай досега?

— Нямаме информация да е бил.

— Китайски говори ли? Има ли тук приятели или някакви сътрудници?

— В досиетата му — и военното, и другото — няма данни по този въпрос.

— Тогава как се оправя? — запита Ню и сам си отговори: — Значи някой му помага.

Генералът вече се бе изкефил за сметка на Пан и началството и сега изведнъж стана сериозен.

— Естествено. И трябва да е китаец. Вътрешен човек, който говори английски или друг познат на Смит език. Да разполага с превозно средство, да е сръчен и находчив, да може да се оправя с лекота и в по-трудна обстановка. Особено сме озадачени, защото Смит ни е съвсем непознат като дейност и все пак разполага с помагач, респективно помагачи, в наша среда. Може да е дори и вербуван още преди години шпионин.

Ню неволно помисли за собствените си информатори. Без тях би бил сляп и глух, никога не би могъл да се оправи в сложната и византийска по същество атмосфера на китайската национална политика.