Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
— Виждат опасност в появата ти тук — отбеляза Брамал.
— Събуждането сутрин също е свързано с потенциална опасност. Всичко може да се случи.
— Познаваш ли Сандерсън?
— Не — отвърна Ричър. — Завършил съм осем години преди нея.
— Защо тогава проявяваш интерес?
— Не би могъл да разбереш.
— Защо?
— Защото и аз не съм сигурен, че разбирам.
— Опитай.
— Натъжих се, когато видях този пръстен в заложната къща. Това е. Мястото му не беше там.
— Значи и ти си завършил „Уест Пойнт“.
— Много отдавна.
— Къде е твоят пръстен?
— Не съм си правил.
Брамал натисна няколко клавиша. Провери последните обаждания, потърси стари гласови съобщения. Не откри нищо. Влезе в някакво меню, което възстанови телефона в предишното му състояние. На дисплея отново пишеше: Ново съобщение. Точно както Ричър го бе открил. По нищо не си личеше, че някой го е пипал. Едно на нула за ФБР.
— Съдовете в мивката не означават кой знае какво — каза Брамал. — Може просто да е мърляч. А що се отнася до оставянето на телефона, възможно е да не хваща сигнал сред хълмовете. От тук обаче се вижда кулата в Ларами. Нищо чудно изобщо да не носи телефон със себе си.
— Струва ми се, че Скорпио очаква незабавен отговор — каза Ричър.
— Вярваш ли в историята с мечката и пумата?
— Шерифът се съмнява в нея. Подозира, че Портърфилд е застрелян и захвърлен в гората, където природата да се погрижи за останалото.
— Възможно е Били да го е направил. Може да е отстранил насилствено Портърфилд от бизнеса. Нещо като въоръжен преврат. А сега може някой друг да е постъпил по същия начин с Били. Който меч вади, от меч умира.
— Не ме интересува — отвърна Ричър. — Дойдох тук, за да открия Сандерсън. Само толкова.
— Издирването ти може да не се увенчае с щастлив край. Не и ако сама е разменила пръстена за поредната доза. Това, което ще откриеш, може да не ти хареса.
— Може някой да го е откраднал. Сам го каза.
— Надявам се да е така — каза Брамал. — Защото рано или късно ще трябва да съобщя новините на сестра ѝ. А тя ще трябва да ми плати. Понякога тези неща не минават гладко.
— Колко голяма сметка ще ѝ връчиш?
— Тя има къща на езерото Мичиган. Може да си я позволи.
— Услугите ти заслужават ли си парите?
— Обикновено да.
— Каква е следващата ти стъпка?
— Мисля, че Сандерсън е някъде наблизо. Имам чувството, че наближава краят на издирването. Подозирам, че Били е последната ѝ връзка с външния свят. Или тя лично му е дала пръстена, или някой съсед го е откраднал от нея и му го е дал.
— Не е зле като за федерален агент — отбеляза Ричър. — Освен това Били кара снегорин през зимата. Познава всички пътища в околността. Идеалното прикритие да снове напред-назад и да доставя стока на клиентите си. Независимо от атмосферните условия. Територията, която покрива обаче, е огромна. За местните сто километра са нищо работа. Да отидат от тук до родния дом на Сандерсън е като за нас да изминем две преки в града. Предполагам, че си я търсил в къщата ѝ?
— Решихме, че тя няма да се върне там. Сестра ѝ беше категорична.
— Защо?
— Не ми каза. Ти откъде би започнал?
— Ако ти кажа, ще трябва да ти изпратя сметка.
— В плевнята ли си паркирал? — попита Брамал.
— Нямам кола — отвърна Ричър.
— Но как измина целия път до тук?
— На автостоп и пеша.
— Какво ще кажеш да се качиш при мен?
— Много любезно.
— Но само ако забравиш за сметката.
— Става — прие предложението Ричър.
— Накъде сега?
— Каква друга информация ти даде сестрата? Някакви имена или места?
— Сподели, че Сандерсън е много затворена и потайна. Никога не споменавала места. Никога не казвала с какво се занимава. Минавали по три месеца, без да разменят и една дума.
— Това обичайно ли е за близначки?
— Близначките също могат да се отчуждят, както понякога става с братята и сестрите.
— Това означава ли, че твоята клиентка не разполага с нищо?
— При последния им разговор е останала с впечатлението, че Сандерсън има приятел на име Сайръс. Чула я е да споменава името му.
— Сайръс?
— Или поне Сай. Сякаш той също е бил в стаята. Казала му нещо от рода: „Млъкни, Сай, говоря по телефона“. Смъмрила го съвсем приятелски. Сякаш се чувствала комфортно в негово присъствие. Сестра ѝ дори решила, че тя е щастлива.
— Това рядко ли се е случвало?
— Много рядко.
— Кога е станало?