Шогун

— А аз мисля, че изборът ви е правилен.

— Какво?

— Първо се изкъпете, а за после съм ви приготвила един подарък.

— Какъв подарък?

— Брат ви Мидзуно ще дойде да ви посети след вечеря.

— Че на това подарък ли му викате? — наежи се Ябу. — За какво ми е потрябвал този стар глупак?

— Сведения и мъдрост, чути дори от един глупак, могат да се окажат не по-малко ценни, отколкото ако са получени от мъдър съветник. А понякога дори и повече.

— Какви сведения?

— Първо банята. И вечерята. Тази вечер трябва да сте много бодър, Ябу-сан. Ябу можеше да настоява и да я притисне, но банята го изкуши и беше обладан от приятна нега, каквато отдавна не бе изпитвал. Това се дължеше донякъде на почтителното отношение на Торанага сутринта, а донякъде на уважението, засвидетелствувано му през последните няколко дни от генералите. Но най-вече се дължеше на извършеното убийство, на радостната тръпка, която се бе предала от меча на ръката и чрез нея — на главата. Ах, какво удоволствие е да убиеш с такава точност, изправен като мъж срещу мъж — пред други мъже! Подобно изживяване е достъпно на малцина, и то много рядко — толкова рядко, че когато ти се случи, трябва да го оцениш й да му се насладиш.

Така че остави жена си и се отдаде още повече на радостта си. Отпусна се в грижовни ръце, които освежиха тялото му, а след това, разведрен и обновен, излезе на верандата. Последните слънчеви лъчи проблясваха на небето. Месечината тъкмо изгряваше, съвсем изтъняла. Една от личните му прислужнички му поднесе вечерята. Яде малко, в пълно мълчание. Супа, риба и мариновани зеленчуци.

Момичето се усмихна приветливо.

— Да ви приготвя ли постелята, господарю? Той поклати глава отрицателно.

— По-късно. Преди това кажете на жена ми, че искам да я видя. Юрико се появи незабавно, облечена в чисто, но доста износено кимоно.

— Со десу ка?

— Брат ви чака. Трябва да поговорите насаме. Първо приемете него, а сетне двамата с вас ще си говорим — също насаме. И ви моля да бъдете търпелив.

Касиги Мидзуно, по-младият брат на Ябу и баща на Оми, беше дребен човечец с изпъкнали очи, високо чело и рядка коса. Мечовете като че ли му пречеха, пък и той почти не можеше да си служи с тях. Дори с лък и стрела не го биваше много.

Той се поклони и похвали Ябу за умението, което бе проявил следобеда, защото новината за подвига му бързо бе стигнала до крепостта и още повече бе повдигнала репутацията на Ябу като умел войн. След това, изгарящ от желание да угоди, той пристъпи към същността на въпроса.

— Получих днес шифровано писмо от сина си, Ябу-сан. Юрико-сан реши, че е най-добре да ви го предам лично.

Той подаде свитъка заедно с разшифрования текст. Съобщението на Оми гласеше: