Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
15. и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16. ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17. неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му62; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18. Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19. благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20. Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
Псалом 72. Псалом Асафов.
Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2. Пък аз — безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, —
3. аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4. защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5. за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6. Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7. изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8. на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9. дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10. Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11. и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12. И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13. (И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14. и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15. Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, — то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16. И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17. докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18. Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19. Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20. Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21. Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22. аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24. Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26. Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27. Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28. А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
Псалом 73. Учение Асафово.
Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2. Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3. Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4. Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5. изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6. и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7. предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8. рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, — и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9. Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10. Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11. Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12. Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13. Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14. Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15. Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16. Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17. Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18. Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19. Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
62
В Славянския превод: „името му съществува преди слънцето“.