Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Тя сама ли беше? — сряза я Елейн и Аматера почти подскочи.
— Да. Сама. Да, тя… — Панархесата направи гримаса. — Другите ме караха да сядам на трона си и да изричам думите, които те влагаха в устата ми. Развеселявах ги с това, че понякога ме караха да въздавам справедливост, а друг път — да произнасям ужасно несправедливи присъди, разпоредби, които ще пораждат вражди поколения напред, ако не успея да ги изгладя. Но тя! — Хубавата й като розова пъпка малка устица се разтвори и тя изръмжа. — Нея я оставиха да ме пази. Нараняваше ме без никаква причина, само за да ме накара да плача. Караше ме да изяждам цяло блюдо бял леден пипер и след това не ми даваше да пийна капка вода, докато не започнех да я моля на колене, а тя се смееше! В сънищата ми тя ме провесва от Утринната кула за глезените и ме пуска. Сън, но изглежда съвсем като истина, и всеки път ме пуска да падам с писък, все по-близо до земята. А тя се смее! Кара ме да уча похотливи танци и мръсни песни и се смее, като ми говори, че преди да си отидат, ще ме накара да пея и танцувам, за да забавлявам… — С писък като на побесняла котка тя скочи и се нахвърли върху овързаната жена на пода, заудря я обезумяла и я заблъска с юмруци.
Егеанин, скръстила ръце пред вратите, изглежда, беше склонна да я оставят да продължи, но Елейн заплете потоци от Въздух около кръста на Аматера, вдигна я от вече изпадналата в безсъзнание жена и я изправи на крака. Навярно обучението при Джорин как да се справя с толкова тежки запридания бе увеличило силата й.
Аматера се опита да изрита Темайле, после се обърна и изгледа яростно Елейн и Егеанин.
— Аз съм панархесата на Тарабон и… ще я науча аз тази! — Розовата й устичка се беше нацупила. Нима тази жена не държеше на положението си? Та тя беше равна на краля, беше владетелка!
— А аз съм Айез Седай, която е дошла тук да те спаси — каза хладно Елейн. Усетила, че все още стиска в ръце подноса, тя бързо го постави на пода. И без това на панархесата, изглежда, й беше трудно да осмисли какво се крие под слугинските им рокли. Лицето на Темайле вече беше доста почервеняло — но несъмнено по-малко, отколкото заслужаваше. Елейн съжали, че няма начин да вземат Темайле със себе си. Начин поне една от тях да бъде изправена на съд в Кулата. — Дойдохме — с голям риск! — за да те измъкнем оттук. След това ще можеш да се свържеш с лорд-капитана на легиона и с Андрик с неговата армия и да прогониш тези жени. С повече късмет можеш и да изправиш някои от тях на съд. Но най-напред трябва да те измъкнем от тях.
— Нямам нужда от Андрик — промърмори Аматера. Елейн бе готова да се закълне, че почти каза „засега“. — Около двореца има войници от моя легион. Не ми позволяваха да говоря с никого от тях, но щом ме видят и чуят гласа ми, ще направят това, което трябва, нали? Вие, Айез Седай, не можете да използвате Единствената сила, за да навредите на… — Тя млъкна и загледа намръщено Темайле. — Най-малкото не можете да я използвате като оръжие, нали? Знам това.
Елейн сама се изненада, като заплете тънки нишки Въздух, по една за всяка от плитките на Аматера. Плитките щръкнаха нагоре във въздуха и глупачката с пухкавите устнички нямаше никакъв избор, освен да се изправи на пръсти. Елейн я поведе точно така, на пръсти, докато жената не застана пред тях, с широко отворени тъмни очи, пълни с негодувание.
— Сега ще ме слушаш много добре, панархесо Аматера на Тарабон — каза тя ледено. — Ако се опиташ да излезеш при войниците си, дружките на Темайле като нищо ще те вържат на вързоп и ще те върнат в ръцете й. Още по-лошото е, че те ще разберат, че съм тук с приятелките си, а това аз няма да позволя. Ние сега ще те измъкнем оттук, и ако не си съгласна с това, ще те овържа, ще ти запуша устата и ще те оставя до Темайле, за да те намерят нейните дружки. — Трябваше да има някакъв начин да отнесат и Темайле. — Разбра ли ме?
Аматера някак успя да кимне. Егеанин изръмжа одобрително.
Елейн освободи потоците и петите на панархесата тупнаха на килима.
— Сега да видим какво подходящо можем да намерим да те облечем. — Аматера отново кимна, но се нацупи още повече. Елейн се помоли дано Нинив се справи по-лесно със своята задача.
Нинив влезе в огромната изложбена зала, размахала бърсалката за прах от гъши пера. Тази колекция, изглежда, непрекъснато се нуждаеше от почистване и със сигурност никой нямаше да обърне внимание на една жена, която върши нещо необходимо. Тя се огледа и извърна очи от свързаните с тел кокали, наподобяващи кон с дълги крака и гръбнак, който издигаше черепа на двайсетина стъпки. Просторното помещение бе пусто.