Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Увеличи мощността за последен път, отвори дюзите за бързо оттегляне и зави под ъгъл надясно, за да не се пречка на настъпващите от юг изтребители. Сигурно бяха самолетите им от Гуам. Той им пожела успех.
— ПУЯК, тук ПУЯК-ВОДАЧ. Оттеглете се веднага. Повтарям, оттеглете се веднага! — В момента Санчес се намираше извън бойните действия и му се щеше сега да е в своя „Хорнет“ вместо в по-големия „Томкет“. Получи потвърждения от хората си и макар че загуби няколко самолета, макар че битката не мина изцяло по вкуса му, той знаеше, че са постигнали успех. Отправи се на север, за да разчисти зоната, и провери как е с горивото. Тогава забеляза мигащите светлини на десет часа и се обърна натам, за да проучи по-подробно.
— Господи, Бъд, това е пътнически самолет — възкликна радарният оператор. — Носи маркировката на японските авиолинии. — Това недвусмислено се разбираше по стилизирания червен жерав на високия стабилизатор на опашката.
— Най-добре го предупредете да стои настрана. — Санчес включи собствените си мигащи светлини и се приближи от лявата му страна. — 747,747, тук самолет на американските военноморски сили, вляво от вас.
— Кой сте вие? — попита нечий глас по аварийната честота.
— Ние сме самолет на американския флот. Уведомявам ви, че тук се води битка. Съветвам ви да обърнете курса и да се отправите обратно към дома. Край.
— Нямам нужното гориво.
— Тогава можете да се пробвате до Иво Джима. Там има летище, но внимавайте с предавателната кула югозападно от пистата, край.
— Благодаря ви — бе краткият отговор, който получи. — Ще продължа по маршрута си. Край.
— Тъпанар! — каза Санчес извън ефира, въпреки че седящият зад него авиатор се съгласи напълно. В една истинска война щяха просто да го свалят, обаче това не бе истинска война или поне така бяха решили някои хора. Санчес никога нямаше да разбере каква огромна грешка допусна.
— Капитане, това е много опасно!
— Иво Джима не е осветен. Ще се приближим откъм запад и ще избегнем опасността — каза капитан Сато, който изобщо не се трогна от чутото. Той измести курса на запад, а вторият пилот запази самообладание.
— Действащ хидролокатор дясно на борд, курс нула-едно-нула. Използва ниски честоти, вероятно е подводница. — А тази новина не беше добра.
— Стреляйте наслуки! — заповяда веднага Клагет. Той бе подготвил безмилостно хората си за този сценарий, а и ракетоносецът наистина разполагаше с най-добрите торпедни оператори във флотата.
— Зареждам четвърта тръба — отвърна старшината в „Торпедното“. По зададена команда торпедото бе подготвено. — Пълня четвърта с вода. Четвърта тръба е пълна. Готовност за стрелба.
— Първоначален курс нула-едно-нула — обади се началникът в торпедното отделение и погледна проектираната траектория, която не му помогна много. — Отрежете кабелите, програмирайте го да се активизира на хиляда!
— Изпълнено!
— Сравнете координатите и стреляйте! — нареди Клагет.
— Четвърта тръба, огън! — Морякът едва не откърти ръчката за изстрелване.
— Дистанция четири хиляди метра — докладва сонарният оператор. — Голяма подводна цел, напречен профил. Смущения… Изстреляха торпедо!
— И ние можем да го направим. Първа и втора, огън! — изкрещя Угаки. — Пълен ляв завой — добави той, щом и втората тръба се опразни. — Атакуваме по фланга!
— Торпедо във водата. Две торпеда, курс нула-едно-нула. Ослушват се, значи са в търсещ режим! — рапортува сонарният оператор.
— Мамицата им! И друг път ни се е случвало — подхвърли Шоу, като си спомни едно ужасно премеждие на американската подводница „Мейн“. Армейският офицер на борда и старшият му сержант току-що бяха влезли в атакуващия отсек, за да благодарят на капитана за участието му в мисията на хеликоптерите. Те замръзнаха до левия борд, огледаха се и усетиха напрежението в отделението.
— „Торпедно“, изстреляйте симулатор. Веднага!