Сборник "Войните на Амтрак"

Шигамицу, комендантът на Херън Пул, поздрави почтително Тоширо и Риоши и ги поведе покрай работилниците. В края на летателната площадка бяха трите опитни модела. Първият беше готов за изстрелване: петнадесетфутова секция с крило и лонжерон бе монтирана на дървени магарета да имитира самолета. Предната ос беше по-широка за по-голяма стабилност. Моделът щеше да се задвижи от четири ракети, поставени в занитени тръби от валцувана мед, наредени по двойки една над друга и свързани с къс фитил. Тоширо, Риоши и няколко души от Ба-сатана го инспектираха внимателно. Изобретателят, тъмнокосо дълго куче, коленичило покорно, нито за миг не вдигна очи, а после поиска разрешение да премине към изпитанията. Шигамицу предаде молбата му на пратеника и на Риоши с обичайната изискана вежливост, после, след като получи тяхното разрешение, ги покани да наблюдават изпитанията от безопасно разстояние. Тъмнокосото дълго куче допря до фитила запалена восъчна свещ, двама други роби хванаха модела и го избутаха напред. Първата двойка ракети се запали и от тръбите изригнаха дълги огнени езици. Талигата с модела се понесе по полето, зад нея се закълбиха два тъмновиолетови облака.

Бум! Втората двойка ракети също се запали. Скоростта на талигата нарасна, тя подскочи, издигна се във въздуха. Дългите кучета пред работилниците се развикаха, последва стон, когато талигата падна и предното й ляво колело се откъсна. След миг бе само купчина отпадъци.

Тоширо и Риоши не обърнаха внимание на извиненията на коменданта на Херън Пул. Демонстрацията беше показала, че тяговата система работи. Изкараха втора талига, натоварена със същия модел — за увеличаване на теглото бяха прибавени няколко дялани камъка — и повториха опита. Този път талигата променяше рязко посоката си от една страна на друга, но остана на земята. Когато ракетите изгоряха, тя изтрополи по тревата и — за голямо удоволствие на наблюдаващите майстори на желязо — се разби в оградата в далечния край на полето.

— Това ли е всичко? — попита пратеникът.

Не беше. „Брикман“ имаше още един коз. Изкараха от работилниците третата талига — но на тази имаше човек. В допълнение на предишното крило и опашка сега отпред имаше триъгълна клетка, в която на плетен тръстиков стол седеше един мютски роб. Тоширо го погледна по-внимателно и видя, че това е неговият човек — дегизираният „мексиканец“.

Чрез Шигамицу „Брикман“ обясни, че посредством просто управляване от пътника с крака опашката може да се завърта наляво и надясно. Третият модел имаше само едно колело отпред и то можеше да се върти в същата посока като опашката, когато мютът натискаше лоста с краката си. Задният край на крилото също можеше да се завърта нагоре и надолу чрез вертикален лост, разположен между коленете на пътника. Отклоненият въздух трябваше да минава над крилото и да притиска талигата към земята.