Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сребристи сенки [bg]
Сребристи сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сребристи сенки [bg]

Электронная книга - «Сребристи сенки [bg]». Краткое содержание книги:

В „Огнено сърце“ Сидни рискува всичко, за да остане вярна на повелите на сърцето и инстинктите си, като поема по опасен път, за да опази чувствата си в тайна от алхимиците. Сега, вследствие на едно събитие, разтърсило техния свят из основи, Сидни и Ейдриън се борят с всички сили, за да съберат отломките и да намерят пътя един към друг. Ала първо трябва да оцелеят. За Сидни, пленена и заобиколена от врагове, животът се превръща в ежедневна борба за съхраняване на идентичността и спомените за любимите хора. Междувременно Ейдриън се е вкопчил в надеждата, въпреки уверенията на всички, че Сидни е изгубена кауза. Но битката е трудна и понякога обезсърчаваща, особено когато старите демони и новите изкушения все повече го обземат… Най-ужасните им страхове се превръщат във вледеняваща реалност; Сидни и Ейдриън са изправени пред най-зловещия час на мрака.
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 148
Перейти на страницу:

„Защото да не дава господ някой от нас да мисли самостоятелно“ — казах си горчиво. Шеридан насочи вниманието си към останалите, за да узнае до какво просветление са достигнали през деня, и така ми бяха спестени по-нататъшните въпроси за романтичния ми живот. Не само бях избавена от трудната ситуация, но очевидно бях натрупала точки пред Шеридан и — както разбрах, когато дойде време за вечеря — сред някои от събратята ми по съдба.

Когато взех таблата от Бакстър и се насочих към една празна маса, Амилия ме повика на нейната с кратко кимване. Седнах до нея и въпреки че докато вечеряхме, не ме заговориха, никой не ме прогони, нито ме обиди или унизи с остро подмятане. Аз се хранех мълчаливо и слушах околните. Повечето от разговорите им бяха типични, като онези, които се водеха в столовата на „Амбъруд“ — коментари за изминалия учебен ден или за съквартирантите, които хъркат. Но това ми даваше възможност да ги опозная като личности и аз отново започнах да преценявам кои биха могли да ми бъдат съюзници.

Дънкан седеше с останалите на друга маса, но когато се разминавахме на излизане от столовата, промърмори тихо:

— Видя ли? Казах ти, че напредваш. Сега внимавай да не се издъниш.

Едва не се усмихнах, но вече бях научила урока от по-рано да не се отпускам и да не си позволявам да се чувствам прекалено комфортно. Затова, когато се отправихме към библиотеката, за да изберем скучното си четиво за вечерта, се постарах да запазя върху лицето си сериозно и усърдно изражение — е, поне се надявах да е такова. Накрая се озовах в сектора с исторически книги с надеждата да открия нещо по-интересно от книгите, които бях вземала досега. Историческите хроники на алхимиците бяха пълни с нравоучения за морал и добро поведение, но поне тези уроци не бяха насочени директно към читателя, както повечето книги за самоусъвършенстване. Опитвах се да избера между две средновековни повествования, когато някой коленичи до мен.

— Защо искаше да знаеш за газа? — попита тих глас. Отне ми секунда, за да осъзная, че беше Ема.

— Не разбирам за какво говориш — отвърнах безгрижно. — Да не би да имаш предвид днешното занятие по изобразително изкуство. С Дънкан обсъждахме папратите.

— Ъхъ. — Тя извади от редицата върху лавицата книга за епохата на Ренесанса и я прелисти. — Знаеш, че в стаята няма да ти проговоря нито дума. Под наблюдение е. Но ако сега искаш помощта ми, имаш на разположение шейсет секунди.

— Защо ще го правиш? — пожелах да узная. — Ако предположим, че се нуждая от помощта ти? Да не би да се опитваш да ме подмамиш в някакъв капан, за да спечелиш точки по добро поведение?

Тя изсумтя презрително.

— Ако исках да „те подмамя в някакъв капан“, щях да съм го сторила отдавна в нашата стая и щеше да бъде записано на видео. Четирийсет и пет секунди. Защо искаше да знаеш за газа?

Гърдите ми се стегнаха от тревога и страх, докато се колебаех какво да направя. Когато преценявах кой би могъл да ми бъде съюзник, никога не би ми хрумнало да включа Ема. При все това, ето че тя беше тук и ми предлагаше нещо, което почти можеше да се оприличи на бунтовнически призив и което никой — дори приятелят ми Дънкан — не се бе осмелил да намекне. Всичко това още повече засилваше подозренията ми, че цялата работа е постановка, ала част от мен не можеше да устои на възможността.

— Газът ни държи тук в плен също като охраната и стените — казах накрая. — Просто искам да разбера това. — Надявах се, че думите не прозвучаха прекалено уличаващо.

Ема плъзна книгата обратно на мястото й и избра друг том, този път с красива украса.

— Уредите за контрол са в апаратната, на същия етаж, където е и помещението за очистването. Всяка спалня е снабдена с малък тръбопровод, който се захранва от системата. Намира се точно зад вентилационния панел, близо до тавана.

— Откъде го знаеш? — попитах.

— Веднъж минах покрай техниците, които проверяваха апаратурата в една празна стая.

— В такъв случай ще бъде по-лесно да се блокира газът във всяка стая поотделно — промърморих аз.

Тя поклати глава.

— Не и когато се намира точно срещу камерите в спалните. Охраната ще те залови още преди да си свалила панела. За което ще ти е нужна отвертка.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)