Измамата на краля [bg]

— Нима? — попита с недоверие мъжът. — Наистина ли са под контрол, Антрим?

Намираха се на обществено място и бяха длъжни да спазват благоприличие.

— Разбираш ли какъв е залогът, Антрим? — добави мъжът.

Естествено, че той разбираше. Но сметна, че най-добре бе да използва димната завеса на добронамереността.

— Защо не ме просветите? — подхвърли той.

— Правителството на Шотландия е взело решение да освободи Ал Меграхи. Пълно безумие. На борда на онзи самолет загинаха четирийсет и трима граждани на Обединеното кралство, на земята умряха единайсет шотландци. Но по всичко личи, че тези хора имат къса памет.

— В полет сто и три на „Пан Ам“ изгуби живота си и един резидент на ЦРУ. Нещастието не подмина и Военното разузнаване, и Службата за охрана на дипломатическия корпус. Четирима агенти на тези ведомства бяха на борда, пътувайки за дома. Затова много добре разбирам какъв е залогът.

— Получихме уверения, че ти разполагаш с начин да спреш тази глупост. Но това, разбира се, беше преди година. И ето ни тук, неспособни да спрем каквото и да било. Освобождаването на онзи затворник ще покаже на целия свят колко сме слаби. Представяш ли си какво ще се случи след това? Кадафи ще ни се изсмее в лицето, а после ще покаже Ал Меграхи пред всяка камера, която е готова да го заснеме. С кристално ясното послание: Съединените щати не могат да убедят дори най-близкия си съюзник да не освобождава масов убиец, сред жертвите на който са и граждани на Великобритания. Това повдига един прост въпрос, на който трябва да получа отговор. Можеш ли да спреш това, Антрим?

Той все още чакаше потвърждение, че онази бъркотия с Котън Малоун и Иън Дън е приключила успешно. И вече започваше да се тревожи, че въпросното потвърждение се бави.

— Единственият начин да го спрем, е да притиснем англичаните — отговори на въпроса той. — Шотландците не правят нищо без съгласието на Лондон. Те нямат собствена политика. И двамата знаем, че шотландското правителство действа с мълчаливото съгласие на англичаните. Една дума от Лондон би отменила сделката с либийците.

— На мен ли го казваш — мрачно поклати глава събеседникът му.

— В момента работя върху нещо, което ще принуди англичаните да действат.

— За което ние нямаме никаква информация.

— Ще я получите, но когато му дойде времето. Единственото, което мога да кажа, е, че сме близо. Много близо.

— За съжаление, времето ти изтича. По последни сведения трансферът ще се реализира през следващите няколко дни.

Това беше ново за него. Поредният пропуск на Лангли. Който означаваше, че тревогата най-вероятно щеше да бъде отменена. Особено след смъртта на агента, който участваше в операцията. Дали пък не го бяха подхлъзнали умишлено, запита се той. Такива неща се бяха случвали и преди. Никой от висшите ешелони, тоест от директор нагоре, нямаше да поеме вината за грешките, допуснати от подчинените му.