Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Скандална история на Римските императори [bg]
Скандална история на Римските императори [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Скандална история на Римските императори [bg]

Электронная книга - «Скандална история на Римските императори [bg]». Краткое содержание книги:

„Забавна и безобразно скандална!“
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 91
Перейти на страницу:

ТИБЕРИЙ

В един телевизионен филм, след като съобщава на сина си Тиберий, че императорът току-що си е отишъл, Ливия добавя — „И между другото, не пипай крушите“. На практика тя не е имала причина да отрови съпруга си. Отношенията им през петдесетте години брак охладнели, но той й бил по-нужен жив, отколкото мъртъв, а освен това тя не го е мразела. Август не харесвал доведения си син, зет и в крайна сметка наследник на съзнателно (и сред много лъжи и преструвки) създадения имперския трон. Наследяването му от Тиберий не е било предрешен въпрос за него. Всъщност към края на живота си той се забавлявал, като се питал пред всички кой ще бъде следващият император — кой има способността и волята, кой има желание, но не може, кой е просто алчен за власт — и в тези гатанки името на Тиберий не се споменавало. Разбира се, самият Тиберий е чувал за това и имената на останалите кандидати се запечатали дълбоко в паметта му.

Освен това след смъртта на всеки император от Юлиево-Клавдиевата династия (Тиберий добавя рода на Клавдиите, който бил по-знатен и високопоставен от този на Юлиите) римските патриции неизменно настоявали Сенатът да използва възможността и да възстанови консулското правителство и републиканските институции, а също и старите постове и привилегии.

Дали Тиберий наистина е желаел тотална власт?

Той се явил пред Сената, наблегнал на собствената си непретенциозност в сравнение със славата на незабавно обожествения Август и предложил да подели властта с други, Тиберий бил съвсем неподправено скромен, мразел тълпите, суетенето, помпозността, „страхувал се от свободата, но повече мразел ласкателството“. Освен това бил склонен да казва противното на онова, което мисли. В края на дебата обаче, когато Гал, който бил женен за любимата му бивша съпруга Випсания, и един друг сенатор на име Арунтий, любимец на Август, засегнали (може би единствената) чувствителна струна на душата му, като намекнали, че се мъчи да избяга от отговорност, той отстъпил и приел трона. Тиберий бил последователен единствено в това да бъде против; на практика той бил най-добрият кандидат — обучен за поста, успешен и пестелив, който в продължение на години бил втори след Август и делил с него властта на трибун и проконсул. В резултат на това той управлявал безукорно, макар без чар и замах, докато подминаваната му от всички мизантропия не го превърнала в садистичен и параноичен стар тиран на Капри — ролята, в която е запомнен (несправедливо) най-добре.

Ливия била твърдо решена синът й да бъде наследник, но не и дотам, че да се отърве от внуците си или от съпруга си. Не било необходимо нито едното, нито другото. Тя доживяла до дълбока старост и била наградена от Тиберий с неприязън — обичайният му отговор, — подправена с уважение. Всъщност през целия си живот той обичал един-единствен човек — Випсания. Тя била дъщеря на обичания от любимия на Август човек на действието — Марк Випсаний Агрипа, и бракът й с Тиберий бил в действителност политически съюз; той обаче я обичал и когато му било наредено да се разведе с нея и да се ожени за единственото дете на Август, Юлия, за да се създаде по-силна династична връзка, в сърцето на Тиберий се отворила рана, която така и не заздравяла. Светоний разказва как видял случайно Випсания в Рим и я „проследил с насълзен поглед и голяма мъка на лицето; след това се погрижил да не я вижда никога повече“. Тиберий станал съвестен зет, опитал се да хареса Юлия, но когато детето им умряло, той поел по пътя на омразата, войната и дългите вечерни запои.

Първата му офанзива била срещу силното и опасно племе кантабрии (може би баските?). Юлий Цезар смятал, че ги е покорил, като продал годните да носят оръжие мъже в робство; шест години по-късно обаче всички те едновременно избили господарите си, вдигнали ново въстание и трябвало да се вземат мерки. После Тиберий коронясал нов цар на Армения, върнал орлите, изгубени от бедния богат стар Крас в Партия, командвал армиите в Панония (Далмация) и Германия, където предприел поход до Елба и се върнал с 40 000 военнопленници, които заселил в Елзас32.

Макар и млад, Тиберий бил много работлив и добър командир и си получил заслуженото — бил избиран за квестор, претор и консул, преди да има право да заема тези длъжности поради възрастта си. В този момент, в зенита на забележителната си кариера, Тиберий обявил намерението си да се оттегли на Родос като най-обикновен гражданин. Този студен, мършав и мрачен мъж, останал цял живот необикнат и неразбран, със силно чувство за справедливост и отговорност, бил също така импулсивен и, както споменахме, противоречив. Жадувал да бъде приеман от образованите хора и именно затова избрал Родос — прекрасно място, предпочитано от гръцките учени, което станало за римляните онова, което била Флоренция за англичаните — място, където човек може да се потопи изцяло в една по-стара и по-развита култура. Римляните, с които не си направил труда да се сбогува, твърдели, че с това свое доброволно изгнаничество се опитвал да избяга от ужасната си жена и да се оттегли от съревнованието с доведените си синове Гай и Луций, смятани по онова време от дядо им императора и от цялата империя за най-вероятни наследници на властта. На Родос Тиберий се правел на скромен учен, шляел се из форума и разговарял, облечен като обикновен гражданин; с него обаче бил и астрологът му Тразил, за да му напомня, че не може да избяга от съдбата си. (Този всезнайко познавал така добре начина на мислене на работодателя си, че когато веднъж го попитали защо изглежда така посърнал, признал опасенията си, че Тиберий иска да се отърве от него. Било му простено.)

вернуться

32

По онова време голяма част от Северна Европа била незаселена. Когато римляните напуснали Британия, островът останал пуст, докато не бил преоткрит векове по-късно от ирландски свещеници, стигнали до него с примитивните си лодки.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)