Невинност [bg]

Фин стоеше под козирката на задния вход на сградата, в която се помещаваше кантората му. Метеорологичните прогнози бяха за слънчев ден, но и този път не бяха успели да отгатнат променливия климат на Ню Инглънд. Над Чарлстън се сипеше студен дъжд, барабанеше по козирката и се стичаше върху чакъленото покритие зад сградата. Фин се беше загледал в мъждукащото огънче на цигарата си и се опитваше да събере мислите си.

Вратата се отвори и Козловски застана до него.

— Досетих се, че ще си тук.

— Браво на теб.

— Отдавна не бях те виждал да пушиш.

Фин дръпна от цигарата и изтръска пепелта.

— Бях си приготвил една, за да отпразнувам споразумението със Слокъм.

— Споразумението е добро за двете страни. Нямах намерение да го обсъждам сега.

— Знам.

Двамата продължиха да стоят на входа, докато леденият дъжд се сипеше пред тях.

Накрая Козловски пъхна ръце в джобовете си и се загърна с якето си.

— Така както ги виждам нещата, имаш три възможности — каза.

— Които са?

— Първият — може да отидеш при съдия Кавана и да поискаш разрешение да се оттеглиш от делото. Ще му кажеш, че предвид случилото се не желаеш да продължаваш да се занимаваш с този случай.

Фин поклати глава.

— Дори и да бях склонен да се нарека страхливец, както вече споменах, той никога няма да ме освободи на този етап на производството. Миналата седмица спорех с него, че Салазар е невинен и че съдът следва да допусне нов анализ на ДНК, за да се докаже неговата невиновност. Кавана няма да ми разреши да изоставя клиента си на този етап.

— Съгласен съм. Остават ти две възможности.

— Слушам те.

— Може да не правиш нищо. Ще се явиш в съда след седмица и ще отбиеш номера, като вяло пледираш в защита на Салазар. В същото време тайно ще се надяваш отново да го върнат в затвора час по-скоро.