Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Ето че бе дошло време за ново разследване на убийство, което поставяше рамките на живота, който живееше, а ролята ѝ в тази връзка бе зададена отдавна. Надя отговаряше за вътрешното разследване и най-горе в списъка ѝ за деня стоеше задачата да картографира личността на жертвата, да го направи възможно по-скоро и ако може незабавно да разбере с какво се е занимавал през последното денонощие от живота си, преди да срещне своя убиец.

Първо тя разпредели различните части на задачата на четиримата си служители. След това лично се зае с компютъра на жертвата и намиращото се в него. За да спази процедурата, тя провери дали съдържанието на твърдия диск съвпада със сваленото на преносимата памет, която Бекстрьом ѝ беше дал. След това прибра паметта в шкафа на Бекстрьом, за който само той и тя имаха ключове. „За всеки случай“, каза си тя, защото преди се е случвало прокурорите да се обърнат, щом работите тръгнат зле.

Първото откритие, което направи, беше, че компютърът, независимо от стикера върху него, не принадлежи на адвокатска фирма „Ериксон и Партньори“, а на една компания с по-мъглявото име „Управление АД Олстенен“, което се оказа собственост на адвокат Тумас Ериксон и се занимаваше с управление на капитали от различно естество. Собственият капитал възлизаше на малко под седем милиона, годишният оборот, който се състоеше предимно в търговия с ценни книжа, на почти десет, а единственият съществен актив беше къщата на улица „Олстенсгатан“ 127, собственост на компанията и отдадена под наем за жилище и работен офис на адвокат Тумас Ериксон срещу сума, равняваща се в крони на тази, която данъчната служба прие последния път, когато се опитаха да я повишат.

„Пазарната стойност от двайсет и пет милиона, заем от петнайсет, собствен капитал от седем на компанията, която притежаваше къща, месечен наем от трийсет хиляди и до момента нищо, за което дори да повдигнеш вежди“, пресметна Надя и премина към бързо сканиране на съхраняващото се на твърдия диск.

Една по-малка част от него, изглежда, бяха различни бележки, хем неясни, хем трудни за разтълкуване, които Надя, като се имаше предвид характера ѝ, естествено, възнамеряваше да разбере какво означават. Почти всичко останало беше значително по-просто по отношение на съдържанието.

„Мъже“, помисли си Надя, въздъхна и поклати глава. Единствената утеха беше, че това, което току-що откри, би трябвало да зарадва началника ѝ, Еверт Бекстрьом. После тя изключи компютъра на жертвата и включи собствения си, за да се заеме със следваща точка от дългия списък с нещата, които тя и колегите ѝ би трябвало да научат за живота, воден от Тумас Ериксон.