Несправедливост за всички [bg]

— Прав беше — признавам. — Добре, че не съм ченге.

— Ключът за колата беше почистен идеално. Абсолютно никакви отпечатъци, дори нейните. Вътрешността на колата също е била почистена, но открихме частичен отпечатък от вътрешната част на вратата. По пода около педалите имаше доста глина, както и още нещо. Моите момчета казват, че още не са сигурни, но предполагат, че може да е вар. Намерихме същото и по мокета от страната на пътника. Също така събрахме косми и влакна от колата и все още оглеждаме къщата. Може и там да открием нещо.

— По дяволите, Леон, не си губиш времето, а?

— Следите изстиват адски бързо. Ще се занимавам усърдно със случая, докато разбера какво е станало с нея или се проваля. Нашият отдел не се занимава с много убийства. Забавно е в известен смисъл.

Забавно. Образът на Хана пробяга през ума ми. Красивата й усмивка. Болката в очите й. Начинът, по който косата й се разлюляваше, когато поклатеше глава. Обезобразеното й тяло захвърлено някъде, разлагащо се бавно, покрито с насекоми. Въздъхвам тежко.

— Съжалявам, братко — казва Бейтс. — Познаваше я по-добре от мен. Предполагам, че това не е твоята идея за забавно, нали?

— Не съвсем. Е, какво мислиш за Рамирез? Дали да сключа някаква сделка с него?

— Това зависи от теб и от шефа ти, нали?

— Рано тази сутрин, шефът се опита да ме накара да оттегля обвиненията срещу Рамирез.

Бейтс замълчава за няколко секунди. Започва да се чеше по главата ожесточено. Знам, че по този начин показва объркването си.

— Защо пък ще иска да постъпиш по този начин?

— Каза, че нямаме солиден случай и не иска прокуратурата да се изложи, ако загубя делото.

— Колко сериозен е случаят?

— Не е най-солидният, който някога съм виждал, но според мен разполагаме с достатъчно доказателства.

Бейтс ме поглежда и повдига вежди.

— Искаш ли да ми кажеш още нещо?

— Не, вероятно е само съвпадение. Но нещо у Муни ме притеснява. Нещо не е наред с него.

— И ти го откри чак сега? Той определено си пада по жени. Мислиш, че е преследвал Хана, а?

— Не. Хана не изглежда заинтересувана от мъжете. Е, какво ще кажеш за Рамирез?

— Дай ми малко време. Остави ме да намеря семейството и приятелите на Хана, да поговоря с тях, да проверя дали някой може да е искал да я нарани. Ако не открием нищо през следващите четирийсет и осем часа, може би ще трябва да посетиш Рамирез отново.

Мобилният на Бейтс засвирва „Когато светците влизат в рая[7]“. А той поглежда екрана, после се завърта към мен.

— Това е едно от моите момчета от лабораторията — казва той. — Трябва да отговоря.

Бейтс говори тихо няколко минути и накрая казва:

— Е, проклет да съм! Значи познаваш момичето добре, а?

— Да. Приятели сме.

— Моите момчета разровили боклука и намерили нещо интересно. Тя споменавала ли ти е някога, че е бременна?