Мъртва като теб [bg]

Униформеният каза, че щял да се качи горе да отговаря на въпросите им, но не искал да влиза в спалнята, за да не заличи някакви улики.

Грейс се надяваше, че щом бе така загрижен за уликите, не е изпотъпкал всичко, когато се е отзовал на повикването. Той последва Алкорн и Тиндейл по стъкленото спираловидно стълбище и после по малката покрита площадка към огромна спалня, която миришеше силно на парфюм.

На прозорците имаше пердета като от фина бяла марля, а в стените бяха вградени гардероби със закрити от завеси стъклени врати. Двойните врати на единия бяха отворени и няколко рокли бяха паднали заедно със закачалките на килима.

В средата на стаята имаше огромно легло с четири заострени дървени колони. От едната висеше колан за халат, а на другата беше завързана мъжка вратовръзка. Още четири връзки, завързани по две, лежаха на пода. Бежовата сатенена покривка на леглото беше силно намачкана.

Госпожа Пиърс беше завързана за китките и глезените към колоните на леглото, устатаѝ беше запушена — каза полицаят, застанал на прага. — Успяла е да се освободи към шест и половина сутринта, после се обадила на приятелката си. — Той погледна в бележника си. — Госпожа Аманда Болдуин. Имам номера и.

Грейс кимна. Взираше се в една фотография на стъкления плот на тоалетната масичка. Фотография на хубава жена с права, вдигната нагоре черна коса и дълга вечерна рокля. Стоеше до елегантен мъж с вечерен костюм.

Той посочи снимката и каза:

— Предполагам, че това е тя?

— Да, шефе.

Дейвид Алкорн също разгледа фотографията.

— В какво състояние беше? — обърна се Грейс към полицая.

— В доста тежък шок — отвърна той. — Но в добро умствено състояние, като се има предвид какво е преживяла, нали разбирате.

— Какво знаем за съпруга?

— Заминал е вчера на командировка в Хелзинки.

Грейс се замисли за миг, после погледна Дейвид Алкорн.

— Интересен избор на момента — каза той. — Може да се окаже важно. Ще ми се да знам колко често съпругът отсъства от дома. Може би нападателят я познава или я е следил.

После се обърна към полицая:

— Носил е маска, нали?

— Да, сър, носил е маска с процепи за очите.

Грейс кимна.

— Свързахте ли се със съпруга ѝ?

— Той ще се опита да хване полет днес.

Алкорн излезе да провери другите стаи.

Джо Тиндейл държеше малка камера пред окото си и заснемаше цялата спалня, после и леглото — в едър план.

— Сам ли се отзовахте на повикването? — попита Грейс полицая.

Не спираше да оглежда стаята. На пода имаше чифт кремави бикини, бяла блуза, морскосин костюм, чорапогащник и сутиен. Не бяха разхвърляни, сякаш са били съблечени насила. По-скоро изглеждаше, че са свалени небрежно и оставени, където са паднали.