Няма нищо по-хубаво от лошото време
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #2
- Год: 1974
- Язык: болгарский
- Год: Български писател
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Няма нищо по-хубаво от лошото време». Краткое содержание книги:
— Нямам такова желание. Искам просто да ти припомня първата и единствена клауза на споразумението ни…
Замълчавам, защото келнерът се е приближил да сервира яденето: бифтек с пържени картофи плюс зелена салата. Скромно и сериозно блюдо, подходящо за работния ден. Препоръчвам му да добави в интерес на вътрешното оросяване още две халби и след като го отпращам, продължавам мисълта си:
— Защото за тебе, скъпа Едит, службата в «Зодиак» може да е само един епизод, но за мене тя е въпрос на професия…
— Хубаво — прекъсва ме тя, като набожда с вилицата сочния бифтек. — Можеш да си спестиш приказките. Знам какво ще кажеш.
— Съмнявам се. Това, което искам да кажа, е, че трябва да наминеш за назначаването си при директора на персонала, господин Адам Уорнър.
— Ще намина.
— Имай предвид, че макар да се казва Адам, той не задава въпросите си като първия човек.
Тя спира да яде и ме поглежда.
— Бих казал дори, че ги задава с необичайна сръчност. И че е любопитен повече от поносимото. Така че ако му сервираш легендата си в тоя вид, в който я беше сервирала отначало на мене, не вярвам да пожънеш успехи.
— Благодаря ти, че ме предупреждаваш. Но аз съм се приготвила.
— А ако стане дума за първия ти опит да се настаниш в «Зодиак», Уорнър няма да пропусне факта, че след като не си успяла да станеш секретарка в женевски клон, сега се явяваш като моя секретарка в Главната дирекция.
— Той не може да знае за първия ми опит. Не съм оставяла документи, нито съм подавала молби.
— Но си оставила името си.
— Нито името. Първия ден, когато се явявахме, бяхме цял куп и помощник-директорът ни приемаше набързо, колкото да ни огледа. Тоя тип е прочут с женкарството си.
— Странно как тогава не те е избрал.
— Всички нямат в тая област твоите здрави и малко елементарни вкусове, Морис. Всъщност почти ме беше избрал и ми даде надежди, но подир мене влезе една друга кандидатка и още като я видях, изпитах предчувствието, че тая ще ме измести.
— Била е, значи, повече от богиня.
— Нищо подобно. Беше едно от тия дългокраки и сухи същества, с огромни изкуствени мигли и подути безцветни устни, които създават славата на манекенското съсловие.
— Негова си работа — казвам. — А «Фишер и Ко»?
— Какво «Фишер и Ко»?
— Ако «Фишер и Ко» имат специални интереси към «Зодиак», Уорнър не може да не е в течение. Още щом съобщиш къде си работила…
— Разбирам — прекъсва ме тя.
После помисля малко и казва, като ме гледа нерешително:
— Морис, не исках да ти доверявам и тая последна тайна, но ще го направя, понеже се налага и понеже ти вярвам. «Фишер и Ко» е само междинно звено. Фирмата, която се интересува от проектите на «Зодиак», е съвсем друга.
И тя отново се заема с бифтека си, понеже келнерът приближава към масата с оросителните материали в ръка.
Едит се прибира в хотела едва вечерта и лицето й има доста измъчен израз. Тя отваря уста да каже нещо, но аз я изпреварвам:
— Ще вървим ли да вечеряме? Умирам от глад…
Секретарката ми разбира какво имам предвид, затова само кима и отива оттатък да се освежи.
— Мислиш ли, че в хотела ни подслушват? — пита жената, когато излизаме и тръгваме по Калверстрат.
— Сигурен съм. Дори мога да ти кажа кой точно върши тая работа.
— Тоя, старият, дето се настани оня ден в съседната стая — сеща се Едит.
— Именно. Ти имаш доста наблюдателно око.
— Защото и той е доста прозрачен като брояч. Но слушай, Морис: да ни подслушват дори в хотела, това не ти ли се вижда вече прекалено?
— Какво значение?
— Как «какво значение»? В търговска фирма ли постъпваме, или в център за атомни проучвания?
— Не знам — отвръщам замислено, като си давам вид, че разсъждавам по въпроса. — Във всеки случай холандците са прочути по цял свят с шпиономанията си. И после, знаеш, тия търговски фирми, дори и най-порядъчните, търгуват понякога с не съвсем порядъчни десени, например оръжие.
— Трябва да има нещо от тоя род. Иначе е необяснимо.
— А как мина при Уорнър?
— Ужасно беше — въздъхва тя. — Единственото, което забрави да попита, беше за марката на сутиена ми.
— Е, и?…
— Мисля, че се справих — отвръща жената скромно.
— Това ще стане ясно при втория разпит.
Тя ме поглежда сепнато:
— Искаш да кажеш?…
Що се отнася до мене, вторият разпит идва десетина дни по-късно и е значително по-лек от първия. Изобщо имам впечатлението, че проверката се е оказала в моя полза. По някакво съвпадение документите за продажбата, които до тоя момент, кой знае защо, се бавят, биват подписани веднага след втората ми визита при Уорнър и сделката се сключва едновременно с официалното ми назначение.