Дюна [Dune - bg]

— Разбирам, ваше величество. „И ще дойдат те всички за буйство: и източният вятър ще опърли лицата им, и те ще научат за пленничеството на пясъка.“

— Много трогателен цитат — отбеляза дукът. — Предай воините си на някой поручик. Накарай го да проведе кратък инструктаж за спазването на водния режим и после да настани хората за през нощта в казармите до космодрума. Служителите от космодрума ще ги упътват. И не забравяй хората за Хауът.

— Триста от най-добрите ми воини, ваше величество. — Той вдигна космическата си торба. — Къде да ви докладвам, като привърша с моите домашни задания?

— Уредих тук една заседателна зала, на най-горния етаж. Там ще заседава щабът. Искам да уточним нов планетарен ред на разпръскване, при който бронираните отделения ще излитат първи.

Халик се спря тъкмо когато се канеше да тръгва, и улови погледа на Лито;

— И такива ли неприятности очаквате, господарю? Стори ми се, че тук има Арбитър на промяната.

— Очаквам и открита, и тайна схватка — отвърна дукът. — Много кръв ще се пролее тук, преди да приключим.

— „И водата, която черпиш от реката, ще се превърне в кръв върху сухата земя“ — цитира Гърни.

Дукът въздъхна.

— Връщай се бързо, Гърни.

— Добре, господарю. — Белегът от бича се накъдри от усмивката му. — „Виж, като диво магаре в пустинята хуквам по своята работа!“

Той се обърна, закрачи към средата на залата, поспря се да даде заповедите си и бързо продължи пътя си през тълпата.

Лито поклати глава по посока на отдалечаващата се фигура. Халик непрекъснато го изумяваше — глава, пълна с песни, цитати и цветисти изрази… и сърце на воин, когато се налагаше да се разправя с харконите.