Азбучните убийства
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Лафчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Азбучните убийства». Краткое содержание книги:
— Разбираш ли, Хейстингс, при обикновени обстоятелства тези три драми никога не биха имали нещо общо. Те биха се развивали всяка поотделно, без да си повлияят една на друга. Случайностите и комбинациите в този живот винаги са ме привличали.
— А ето и Падингтън — беше единственото, което можах да отговоря.
Беше крайно време да му покажа нелепостта на неговите разсъждения.
При пристигането ни в Уайтхевън Меншънс ни съобщиха, че един човек очаква Поаро.
Предположих, че е Франклин или Джап, но за голямо мое учудване се оказа, че е Доналд Фрейзър.
Той беше много смутен и неясното му произношение си личеше повече от всякога.
Поаро не го притесняваше да пристъпи веднага към целта на посещението си, а вместо това ни покани на вино и сандвичи. Докато ни сервират, той взе разговора в свои ръце, разказваше къде сме били и говореше със съчувствие за болната жена.
Чак когато привършихме сандвичите и изпихме виното, той даде на разговора по-интимна насока.
— От Бексхил ли идвате, мистър Фрейзър?
— Да.
— Успяхте ли с Мили Хайли?
— Мили Хайли ли? Мили Хайли? — Фрейзър учудено повтори името. — А, онова момиче. Не, още нищо не съм направил. Аз…
Той млъкна и започна да чупи нервно ръце.
— Не знам защо дойдох при Вас — неочаквано каза той.
— Аз знам — каза Поаро.
— Не е възможно. Откъде можете да знаете?
— Дошли сте, защото има нещо, което трябва да споделите с някого. Вие сте прав. Аз съм най-подходящият човек. Говорете.
Самоувереното държание на Поаро оказа своето въздействие. Фрейзър го погледна със странен израз на благодарност и послушание.
— Така ли мислите?
— Parbleu, сигурен съм в това.
— Мосю Поаро, разбирате ли нещо от сънища?
Това беше последното нещо, което очаквах да чуя.
Поаро обаче не изглеждаше ни най-малко учуден.
— Разбирам — отговори той. — Вие сте сънували…
— Да. Сигурно ще кажете, че е напълно естествено да… да сънувам за това. Но не беше обикновен сън.
— Да?
— Сънувам го три нощи подред, сър… Струва ми се, че полудявам.
— Разкажете ми.
Лицето на Фрейзър беше посивяло. Очите му изскачаха от орбитите. Той действително приличаше на луд.
— Винаги е едно и също. Аз съм на плажа. Търся Бети. Тя се е загубила, само загубила, нали разбирате? Трябва да я намеря. Трябва да й дам колана. Аз го държа в ръката си. И тогава…
— Да?
— Сънят се променя. Аз не я търся повече. Тя е пред мене, седи на пясъка. Тя не вижда, че се приближавам. И… о, не мога…
— Продължавайте.
Гласът на Поаро беше неумолим и повелителен.
— Аз се приближавам откъм гърба й. Тя не ме чува. Аз увивам колана около шията й и дърпам, дърпам…
Агонията в гласа му беше страшна. Аз стиснах облегалката на креслото. Беше прекалено реално…
— Тя се задушава… тя е мъртва. Аз съм я удушил и когато главата й се отмята назад, аз виждам лицето й. И това е Мегън, не Бети.
Той се облегна назад побледнял и разтреперан. Поаро наля още една чаша вино и му я подаде.
— Какво значи това, мосю Поаро? Защо ме преследва всяка нощ? Всяка нощ…
— Изпийте виното — заповяда Поаро.
Младият мъж се подчини, после попита с по-спокоен глас:
— Какво значи това? Аз… аз не съм я убил, нали?
Не чух какво каза Поаро, защото в този момент почука пощальонът и автоматично излязох от стаята.
Това, което извадих от кутията, изпари целия ми интерес към необикновените откровения на Доналд Фрейзър.
Изтичах веднага обратно в стаята.
— Поаро — извиках аз, — пристигна! Четвъртото писмо!
Той скочи, грабна го от ръката ми, взе ножа за разрязване на хартия и го отвори. После го сложи върху масата.
Тримата започнахме да го четем едновременно.
„Все още никакъв успех? Позор! Какво правите и Вие, и полицията? Е, кажете, не е ли весело? А сега къде?
Бедни мистър Поаро. Много ми е мъчно за Вас.
Ако не успееш веднъж, опитай пак.
Все още ни чака дълъг път.
Типерари? Не, това ще дойде по-късно, когато стигнем до буквата «Т».
Следващият малък инцидент ще стане в Донкастър на 11-и септември. Довиждане.