Продадена принцеса
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продадена принцеса». Краткое содержание книги:
Ривъс Макдъф е мъж с просто потекло, но с благородно сърце. Той приема съдбата си. Но разгневеният му тъст е готов по-скоро да убие младата му невеста, отколкото да приеме подобен брак…
Бягство в манастир спасява живота на младата принцеса, а момчето остава само с клетвата си един ден да я върне обратно…
— Щом Сайбил не е успяла да накара мъжа си да на пусне службата при теб, как бих могла да го сторя аз?
— Успя ли да насъскаш прислужниците една срещу друга?
На кораба го бе заплашила да разбие домакинството му. Не би трябвало толкова доволно да хвърля думите в лицето й сега. Това щеше да бъде още една причина да го мрази. Но не можеше да го направи.
— Не. Елън, Лизабет и Сирина са много добри компаньонки.
— Давай нататък, тогава, Меридийн.
Тя улови погледа му и вирна брадичка.
— Отидох да се срещна с отец Томас.
Ривъс повдигна вежди, сякаш чакаше да чуе някакво откровение.
— Помолих го за анулиране на брака ни.
Погледът му стана по-остър, но той не помръдна.
— И смиреният ни свещеник отказа?
— Смирен ли? Говори ли с него?
— Не.
— Тогава откъде знаеш, че е отказал?
Той й отправи усмивката си, която тя вече бе на път да намрази и посочи с халбата към гардероба.
— Не си си опаковала багажа.
Меридийн кипна от ярост.
— Как смееш да се отнасяш с такова лекомислие към мен?
Ривъс застана до леглото и се облегна на един от стълбовете.
— Какво ти каза отец Томас?
Безгрижната му реакция я обърка.
— Каза ми, че никой в Хайлендс няма да ми помогне.
— По-правилно ще е да се каже, че всички в Хайлендс търсят щастието ти.
— Но само докато го намирам тук и с теб.
Той въздъхна и поклати глава.
— Откъде знаеш, че то наистина не е тук при мен?
Сърцето й желаеше единствено безопасността на Англия.
— Защото никога не бих могла да бъда щастлива на един хвърлей разстояние от баща си.
Един мускул трепна върху челюстта му.
— Баща ти иска никой в Хайлендс да не бъде щастлив — процеди той през стиснатите си зъби.
— Колко възхитително, че си намерил някого, когото да мразиш! По това напълно си приличаме.
— Той се закле, че по-скоро ще унищожи кралство отколкото да ме види с хайлендската корона.
Наранените чувства я накараха да каже:
— Не бих дала счупена игла за клановете, короните и менците от офика.
При тези нейни гневни думи той се стовари в едно кресло и отпусна глава назад. С увиснали ръце и затворени очи, той изглеждаше сякаш изтощен от собствената си ярост.
Меридийн се зачуди какво ще бъде следващото му действие. Заобиколи го и додаде:
— Ако лошият ти нрав те е убил, аз няма да съм сред опечалените.
Ривъс се усмихна и гърдите му се разтърсиха от сдържан смях.
— Ще ми направиш ли тази услуга? — добави тя.
— Имам ли право на последно желание?
Объркана от бързите промени в настроението му, тя се сопна:
— Само ако то не включва мен.
— Ни най-малко — рече той прекалено сърдечно. Бих искал да призовеш онези всемогъщи принцеси, които да ме отведат на Онзи свят. Човек с такова търпение като мен заслужава известна награда.
Най-сетне пред очите й просветна.
— Ти си пиян.
— Пиян? Х-мм — той превъртя думата в устата си. — Вярно е, че пийнах няколко халби от най-добрия ейл на Маккуин. В началото се изплаших, че острият ти език е изгубил ефекта си. — Той вдигна халбата в поздрав, към нея и рече: — Слава на светците, алкохолът е по-силен от думите. Аз съм неуязвим за презрението ти.
Пиян! Дни наред си бе мислила, че той набавя месо за трапезата и обмисля онази тяхна последна прегръдка. А той се е веселил с един от онези проклети Маккуинови.
— Махай се оттук.
Той пое дълбоко през носа си въздух, а челюстите му се стегнаха.
— Да извикам ли портиера? — добави тя.
Ривъс започна да барабани с пръсти. Възмущението, което къкреше в нея от неуспешната й среща с отец Томас най-сетне завря в истински гняв.
— Жалко, че подкупния ти свещеник е зает. Той би бил идеална бавачка за теб. Добре се справя с твоите дела.
Ръката му се сви в юмрук.
Доволна, че го е накарала да изгуби контрол, тя продължи нападението.
— Може би някоя от твоите двайсет жени ще те завлече обратно до пещерата ти.
Преди да е мигнала с очи доброто му настроение се бе върнало.
Добрите й надежди отлетяха.
— Признаваш ли си, че държиш тези жени?
— Ще ми повярваш ли, ако отговоря отрицателно?
— Ще ги махнеш ли, ако те накарам?
— А! — той я огледа над ръба на халбата. — Отново имаме удоволствието да разрешим едно малко спречкване.
— Любимото ти занимание.
— Второто ми любимо занимание — той й се усмихна широко. — Ти си ми първото.
Като пренебрегна гласа на разума, тя отвърна:
— Сигурна съм, че тези жени те желаят. Онази целувка в параклиса не значи нищо за мен.
Подобно на лъва, който беше негов символ, той скочи от стола и я притисна към стената.
— Тогава защо каза онази целувка? Меридийн, страстта ти не беше по задължение. Харесваш ме и това те плаши.