Жива душа
- Автор: Йершилд Пер Кристиян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Приматарова-Милчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жива душа». Краткое содержание книги:
— Поставихме я по настояване на застрахователното дружество. Защото в сряда някой е проникнал в картотеката.
Но работата не е само в камерата. Днес целия предобед край отсрещната стена кипеше трескава дейност. Стажантът Кърт беше в стихията си. Настройваха и проверяваха четирите осцилоскопа. В момента електротехниците почиват. Кърт телефонира от съседното помещение на фирмата-производителка на телекамерата. Доколкото разбрах, получава се неблагоприятна интерференция между камерата и осцилоскопите. Те взаимно си пречат.
Електротехниците — две млади момчета по на осемнайсет години — седят всеки на своята стълба, дъвчат сандвичи с яйца и ме зяпат. Между две хапки разменят по някоя дума за мен. Единият намира, че е много интересно. Другият се възмущава. Възнамерява да разкаже за мен на своя енорийски свещеник. Първият му припомня, че това ще е разкриване на професионална тайна. Но другият не ще и да знае. Бива ли църквата да позволява изкуствено поддържан човешки мозък да плува в стъкленица с вода. Това сигурно е противоестествено. То само това да беше противоестествено, казва първият електротехник. Но някъде трябва да се тегли границата, отвръща му другият.
Кърт връхлита с една пластмасова чашка кафе, което се разплисква и по плочките на пода остава кафеникава звезда. Електротехниците продължават да дъвчат. Кърт поглежда часовника си. Електротехниците също поглеждат своите часовници — и захапват следващия сандвич, сухарин с пържена херинга.
Два часа по-късно в стаята се суетят шестима души: трима от телефирмата, които настройват камерата, плюс Кърт и електротехниците, които се занимават с осцилоскопите. Работят чак докато навън почва да мръква. Тогава се появяват професорът и доцентката. Но те не ми обръщат никакво внимание. Разпитват и гледат, сочат, пипат, прелистват таблици и спорят. Телеекипът си тръгва. Замества го екип от операционната, който докарва голям алуминиев цилиндър, сложен с отвора нагоре. Цилиндърът се върти като бетонобъркачка. От него излиза и тежка бяла пара от въглена киселина; парата обгръща краката на хората от екипа като булчински воал.
Сега вече освобождават и електротехниците. Останалите слагат предпазни маски и нахлузват жълтеникави гумени ръкавици. Една сестра разстила около празния аквариум зелени операционни кърпи, които вади от димящ метален барабан с помощта на дълги щипци. Закрепва и няколко кърпи около отвора на цилиндъра с помощта на аграфи. След това Кърт за последен път проверява осцилоскопите. Един техник пристига запъхтян с бяла кутия, в която разпознавам електроенцефалографа. Най-сетне като че ли са готови. Всички вдигат лица и поглеждат стенния часовник. След това професорът бръква с две ръце в цилиндъра. Изважда нещо, което по форма прилича на щраусово яйце. От охладеното „яйце“ се вдига пара. Не виждам какво точно вършат, само се досещам по движенията им. Професорът прави нещо в аквариума, а в това време Кърт се занимава с жиците, които висят от тавана на нишата. Един асистент откарва цилиндъра. Сестрата се отдръпва и сваля предпазната маска. Тя е на годините на Ема. Операционната престилка придава на лицето й красива студенина.
През цялата нощ има екип, който работи. Неколцина си тръгват малко след полунощ, но професорът, доцентката и Кърт остават. Някъде към четири часа очевидно настъпва криза. Кърт извиква по телефона операционния екип и след две минути хората се втурват със сънени лица и припряно разтриват ръце, за да разкършат пръсти. След около час положението се стабилизира. Кърт донася кафе, а доцентката изважда фотоапарат със светкавица. Щраква няколко снимки под различен ъгъл. Внезапно се обръща и изстрелва една светкавица и срещу мен. Жигосано от светлината, окото ми се забулва от бяла пелена. Минават няколко минути, може би четвърт час, преди да си възвърна зрението. Екипът си е тръгнал. Навън се развиделява. „Щраусовото яйце“ в аквариума срещу мен не е вече бяло. То е жълтеникаво-сиво, с дълбока бразда по средата. Цари пълна тишина и кривите на осцилоскопите се вият лениво като змиорки, понесени от бавно течение. Ръката отново е тук на обичайното си място под пришелеца. Телекамерата описва широки дъги като истински фар. Втренчвам поглед в пришелеца. Сякаш виждам себе си в огледало. В долния ляв ъгъл на аквариума е залепен широк, розов пластир, на който с химически молив пише ОМЕГА.
40
Чувствам се на седмото небе от щастие: с усмивка на уста, Ема отново е тук. Почерняла, бъбрива, мила. Връща се от курорт. Кълне се, че предварително ми била казала. Съобщи ми, че ще излиза в отпуск — но не и че ще ходи на курорт. Какъв смисъл има обаче да се муся за такова нещо; заминала е с твърдото убеждение, че ме е предупредила, а и нали отново е тук. И двамата сияем от щастие, но като я гледам нея, аз се чувствам тъй бледолик.