В огъня
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В огъня». Краткое содержание книги:
— Казват, че днес кралят ще участва в банкета, мадам, но ще се оттегли, преди да започне веселието.
Мери поклати глава.
— Съмнявам се, че ще го видим. Нарочно го държат далече от мен. Чувствам се като мишка, която чака скока на котката.
Тя въздъхна отново и се заигра с пръстените си. След малко вдигна глава и изрече решително:
— Най-добре да легна и да се преструвам на болна. Така ще спечеля време. Казаха ми, че кралят няма да ми разреши да се върна в Удхем Уолтър, и отказаха да определят датата на заминаването ми оттук! — Лицето й стана още по-мрачно, в гласа й се прокрадна злоба. — Дукът се задоволява да се усмихва и да щрака с пръсти. Когато поискам да чуя нещо конкретно, бърза да ме отпрати с нищо незначещи учтивости.
Пен не отговори. Много й се искаше да помоли принцесата да не й доверява всичко, защото вече не е нейна приятелка и мълчалива довереница — но не беше в състояние да каже нито дума.
Мери безгрижно продължи да й се изповядва.
— Само аз и лекарят ще знаем, че в действителност съм напълно здрава. Не искам нито една от дамите ми да знае за представлението. Докато съм под грижите на лекаря си, дукът няма да ме притеснява, а брат ми ще се разтревожи за мен и може би ще благоволи да ми даде аудиенция. Ако успея да поговоря с него без намесата на Нортъмбърленд, сигурно ще ми позволи да напусна Лондон.
Пен кимна. Мери беше болнава още от най-ранната си младост и често оставаше в леглото по цели месеци, измъчвана от треска. През зимата пристъпите бяха особено мъчителни и принцесата често заявяваше отчаяно, че не иска да живее. Преструвката със сигурност щеше да й осигури малко време и да накара краля най-сетне да я приеме.
— Когато лондончани узнаят за заболяването ви, мадам, дукът няма да посмее да предприеме никакви стъпки срещу вас, докато сте тук.
Мери се усмихна одобрително.
— Умница си, Пен. Народът ме обича! След смъртта на брат ми ще се сплотят около мен. Трябва да се погрижим да разпространим вестта за заболяването ми.
— Защо да не се разболеете публично, пред очите на всички… внезапно… — замисли се на глас Пен.
— Още тази вечер… на трапезата… когато са събрани всички гости — довърши мисълта й принцесата. — Новината ще се разпространи бързо. Изчакайте знака ми… Какъв да бъде? О, да, ще изпусна ветрилото си на масата… ето така! — Тя изпусна театрално ръчно изрисуваното си италианско ветрило и се засмя. — Когато ви дам знак, ще се втурнете към мен и ще изразите с висок глас загрижеността си… Вашето присъствие на духа ще ви подскаже правилните думи.
Предателка, която проявява присъствие на духа. Пен кимна в знак на съгласие.
— Тогава ще заявя, че празникът трябва да продължи без мен, и ще напусна трапезата. Вие ще ме придружите до покоите ми, а после ще уведомите дука и коронния съвет, че болестта ме е връхлетяла внезапно и трябва да пазя леглото под лекарски надзор. Така е добре, нали?
— Мисля, че да, мадам.
Мери огледа изненадано придворната си дама.
— Какво ви е, Пен? Толкова сте бледа!
— О, просто съм малко уморена — отговори глухо младата жена. — И аз като вас спя лошо сред тези стени, мадам.
Принцесата кимна с разбиране и застана зад молитвения пулт в края на леглото си.
— Вече съм по-спокойна. Имам план и мога да разчитам на вашата помощ. Можете да се оттеглите, скъпа, а аз ще се помоля. — Тя коленичи и посегна към молитвеника си.
Пен се поклони и тихо затвори вратата зад себе си. В дългото, тясно преддверие пред спалнята на принцесата беше студено — въпреки огъня в камината и многобройните свещи. Останалите придворни дами бяха заети с тоалетите си за вечерта. Пен долови веселата им глъчка, докато си помагаха да затягат корсетите си, да навиват косите си и да оправят шапчиците на главите си.
— Принцесата има ли нужда от нещо, Пен? — Лейди Матилда Харлоу се наведе над огледалото и се опита да изстиска досадната пъпка на носа си.
— В момента се моли — отговори Пен. — Когато свърши, ще позвъни.
— Господи, Пен, какво да правя с тази пъпка? — изплака нещастно младата дама. — Тя е огромна!
— Гореща вода и хамамелис — посъветва я разсеяно Пен. Мястото й на най-близка довереница на принцесата не будеше завистта на останалите дванадесет дами на служба при Мери. Те често търсеха съвета й и се отнасяха с нея като към по-голяма сестра, макар че някои бяха по-възрастни.
Тя седна до камината и посегна към гергефа с надеждата, че бродирането ще прогони неприятните мисли, които изпълваха главата й. Оуен щеше да участва в банкета, а после щяха да отворят широко вратите на палата, за да допуснат и най-нисшите служители в кралския двор до веселия празник на тримата влъхви. Самият крал нямаше да участва във веселбата. Според него нощта, когато господарят на хаоса размахваше скиптъра си в езически ритуали, не беше празник за добрите християни.