Труден за убиване
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Труден за убиване». Краткое содержание книги:
Те отвличат Холи Джонсън, агент от ФБР и дъщеря на най-високопоставения военен в САЩ. Холи е безценен заложник в преговорите им с правителството.
Те отвличат и Джак Ричър. По погрешка. Без да знаят, че е бивш военен полицай. Труден за убиване.
Те трябва да бъдат спрени. За да бъде сложен край на лудостта. За да няма тероризъм. Денят на независимостта наближава. Денят на равносметката.
Дълго стояха прегърнати. Той усети как яростта я напуска. Разделиха се и поседяха един до друг на дюшека, загледани в полумрака. Холи се завъртя и леко положи малката си ръка върху неговата.
— Сега май съм ти задължена — каза тя.
Ричър само сви рамене.
— Беше ми много приятно. Хей, истината ти казвам.
— Наистина ми трябваше помощ — тихо изрече тя. — Досега се залъгвах.
— Глупости, Холи — сърдечно отвърна той. — На всеки му трябва помощ от време на време. Недей да се упрекваш. Ако беше във форма, щеше да го претрепеш. Видях те. Без малко да успееш само с една ръка и един крак. Единствено коляното ти попречи. С такава болка просто нямаше шанс. Повярвай ми, знам какво е. След Бейрут почти цяла година не бих посмял да се бия и с пеленаче.
Тя се усмихна леко и стисна ръката му. Часовникът отново бе заработил. Утрото наближаваше.
18
В сряда сутрин, седем и двайсет източно време, генерал Джонсън излезе от Пентагона. Беше облечен цивилно, с лек официален костюм, и вървеше пеш. Предпочиташе да се придвижва така. Вашингтонското утро бе топло и вече влажно, но той крачеше енергично, с високо вдигната глава, размахваше ръце и дишаше тежко.
Отправи се на север по прашния булевард Джордж Уошингтън, заобиколи отляво парка Лейди Бърд Джонсън и мина по мемориалния мост Арлингтън. После тръгна обратно на часовниковата стрелка покрай мемориала на Линкълн, отмина Виетнамската стена и зави надясно по Конститюшън Авеню. Отдясно блестеше Огледалното езеро, отпред се извисяваше паметникът на Уошингтън. Мина покрай Националния музей на американската история, покрай Националния природонаучен музей и зави наляво по Девета улица. Точно шест километра в това чудесно утро, един час бърза ход през една от великите столици на света, покрай забележителности, около които се тълпят с фотоапарати туристите от цял свят, но той не виждаше абсолютно нищо, освен мътната пелена на страха, увиснала пред очите му.
Пресече Пенсилвания Авеню и влезе в Хувър Билдинг през главния вход. Положи длани върху бюрото на дежурния в приемната.
— Аз съм председателят на съвета на началник-щабовете — каза той. — Идвам при директора.
Дланите му оставиха две влажни петна върху лъскавата пластмаса. Агентът, който слезе да го посрещне, забеляза това. В асансьора Джонсън не каза нито дума. Харланд Уебстър го чакаше в преддверието на кабинета си. Джонсън му кимна. Мълчаливо. Уебстър отстъпи настрани и му направи знак да влезе. В кабинета бе сумрачно. По стените имаше махагонова ламперия, а щорите бяха спуснати. Джонсън седна на едно кожено кресло, а Уебстър го заобиколи и се отправи към бюрото си.
— Не искам да се намесвам в работата ви — каза Джонсън.
Гледаше Уебстър в очите. За момент директорът се помъчи да разшифрова това изречение. После кимна сдържано.
— Разговаряхте ли с президента?
Джонсън кимна.
— Разбирате, че се полагаше да го направя, нали? — запита той.
— Естествено — каза Уебстър. — В подобно положение не би трябвало да мислим за протокола. Посетихте ли го, или разговаряхте по телефона?
— Посетих го. Неведнъж. Имахме няколко дълги разговора.
На четири очи, помисли Уебстър. Няколко дълги разговора. По-зле, отколкото очаквах, но напълно разбираемо.
— И какво? — попита той.
Джонсън сви рамене.
— Каза ми, че лично ви е поверил случая.
Уебстър кимна.
— Отвличане. С това се занимава Бюрото, независимо коя е жертвата.
Джонсън бавно кимна.
— Приемам. Засега.
— Но се тревожите — каза Уебстър. — Повярвайте ми, генерале, всички сме разтревожени.
Джонсън кимна отново. Сетне зададе въпроса, заради който бе изминал пеш шест километра:
— Нещо ново?
Уебстър сви рамене.
— Вече привършва второто денонощие. Никак не ми харесва.
Той замълча. Второто денонощие след отвличането е нещо като граница между два етапа. Всички ранни шансове за успех са отминали. Положението започва да загрубява. Превръща се в дълго, мъчително протакане. Опасността за жертвата расте. Най-доброто време за борба с похитителите е първото денонощие. През второто става по-трудно. Шансовете намаляват.
— Нещо ново? — повтори Джонсън.
Уебстър пак сви рамене. През второто денонощие идва вест от похитителите. Потвърждаваше го цялата досегашна практика на Бюрото. През второто денонощие вече си отчаян и изтормозен от провалянето на първия и най-добър шанс. Седиш и от все сърце се надяваш похитителите да позвънят. Ако не се обадят през второто денонощие, вероятно няма да се обадят изобщо.