Нешка Робева
- Автор: Рангелова Маргарита
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нешка Робева». Краткое содержание книги:
Някои журналисти вече са успели да говорят и с трите момичета и ги е поразило това, че всяко от тях говори с уважение и обич за другите две. Как могат да растат една до друга такива равностойни претендентки за титлата и да няма ни злоба, ни завист…
Как може? Нешка признава за всички болести — и звездни, и земни, едно лекарство — труд! Повече труд. Някога като състезателка лекуваше своя страх с работа до капване. Да нямаш време да мислиш за страха си. Сили да не ти останат да трепериш. Сега лекува така и момичетата си. Как да си завиждат, като знаят, че нищо не идва даром. Нали знаят колко труд й струва на Анелия тази една десета, с която сега ги изпревари и застана пред тях. Ами как да не застане, като й се полага. За каква завист може да става въпрос, като са подложени на един режим, на една дисциплина при строго спазване на принципа на справедливостта. На какво да си завиждат, като знаят, че за всяка треньорката е дала всичко, на което е способна, за да й осигури шампионска подготовка.
И още нещо. Всички знаят, че няма да смени жребий, няма да се намеси с нищо в състезанието, за да даде предимство на една или друга. На всяка ще даде кураж, ще стои до нея, ще й помага да преодолее предстартовата треска, ще „играе“ с всяка, ще повтаря всяко движение. Ще трепери и ще се прави на храбра, но и в мисълта си няма да даде предпочитание на никоя в момента на състезанието. Преди това може да каже — Илиана е най-готова или Анелия е най-готова. Но завърти ли се мелницата, завърти ли ги в своя водовъртеж, вече няма никакви предпочитания. Всички са нейни деца. Горките, милите, чудесните. Всички имат право на тази победа, защото всички те са се трудили много повече от всички останали. Това се вижда, това не може да не се види, то трябва да се оцени, не може да не се оцени. И когато спортните темиди се съпротивляват, и в най-критичните моменти тази вяра в някаква крайна справедливост не я напуска. Може би точно това успява да предаде на момичетата, за да ги видим през всичките тези години така бойки, така мобилизирани, така безпогрешни, така готови да доведат до отчаяние съперничките си.
Немските вестници писаха много за триумфа на българките, за категоричното превъзходство, за съкрушаващата разлика и за това, че в крайна сметка гимнастичките на Нешка Робева играят друга гимнастика. За самата Робева — че е най-богатата треньорка в света, спечелила най-много злато, неотказала се и от бронза, и от среброто. Четиринайсет от шестнайсет възможни медала за българките. Месец след това в срещата на шампионките за купата на Интервизията Анелия Раленкова спечели и златния медал на лента…
Промени ли се с нещо след тази победа най-богатата треньорка в света? Илиана и Лили очакваха една промяна, едно успокоение. Сега поне ще види, че нея никой не може да я настигне… Анелия не си правеше никакви илюзии. И беше най-близко до истината. Нешка отново казваше, че ги чака много работа. Много повече, отколкото досега. И че трябва да бъдат съвършено нови на европейското първенство в Ставангер. Сега вече никой не възразяваше, но им се струваше, че това вече е прекалено. Мислеха, че и тя, и те имат право на почивка и освен това, кой толкова ще я изпреварва. Ясно е — набрали са много преднина и в техниката на уредите, и в качеството на изпълнението. Да не говорим за композициите. Кой може да направи толкова ефектни композиции като нея! Да не би да са деца. Да не би да не виждат разликите.
Нешка страдаше от този глух бойкот, който се чувстваше във всичко, повече, отколкото когато мърмореха след Амстердам. Чувства се безсилна да ги убеди и не иска да отстъпи. Какво значи това — карам ги да търсят съвършено нови елементи, а шампионките се въртят все около това, което вече са правили. Така е по-лесно и освен това не могат да забравят колко много са им ръкопляскали точно при изпълнението на този елемент, и на другия, и на следващия. Аплодисментите още им звучат в ушите, а аз искам нещо съвършено ново, и много повече работа, и съм убедена, че друг начин няма… Тръгвам с тях за зимния лагер на Белмекен, където ще поставя новите композиции. Искам да видя как ще изглежда върхът на художествената гимнастика през 1982 година. Докато чакаме автобуса в заличката на стадион „Васил Левски“, всички минават на кантара. Всички в нормата. Само абсолютната световна шампионка — с половин килограм отгоре. Нешка излиза от равновесие. Точно защото не друг, а Анелия си е позволила такова „нахалство“. С цял половин килограм отгоре. Не 50, не 100 грама, а цял половия килограм! На мен ми е малко смешно това ожесточено повтаряне на „цял половин килограм“, но се старая да не се засмея, за да не утежня и без това тежкото положение на Анелия. Вече зная, че само със скандал няма да се размине, че ще има наказание, но не очаквам, че автобусът ще замине, а едно момиче ще остане със сака си на снега съвсем самотно, разплакано, разкайващо се. Абсолютната световна шампионка!