Частен клуб
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен клуб». Краткое содержание книги:
Добре дошли В Къстър Хил Клуб — мъжки клуб и луксозна ловна хижа в Адирондак, в който членуват някои от най-влиятелните бизнесмени на Америка, военни и правителствени служители. Привидно това е място за разпускане сред стари приятели. Но един есенен уикенд Изпълнителният съвет на клуба се събира, за да говори за трагедията от 9/11 — и да доуточни плана за разплата, известен единствено с кодовото си име „Горски пожар“.
През същия този уикенд служител на федералната контратерористична спецчаст е открит мъртъв. Малко след това детектив Джон Кори и съпругата му Кейт Мейфийлд от ФБР трябва да разкрият ужасяващия заговор, започващ с Къстър Хил Клуб и завършващ с американски градове, попаднали в прицела на ядрено оръжие. Кори и Мейфийлд са единствените, които могат да попречат на натискането на бутона и отприщването на световния хаос…
Мълчание.
— Ако смятате, че няма да се справите, можете да кажете, че сме говорили за предстоящата война в Ирак, която е наистина повод за тревоги — предложи Мадокс. — И, моля ви, внимавайте с алкохола. Ясно?
Всички кимнаха.
— Що се касае до комуникациите, всички разполагаме с неподдаващи се на проследяване мобилни телефони. Ще използваме само тях. Освен това, както знаете, разполагам със собствена клетка със заглушител. Обаждайте се обаче само ако и когато е нужно да се свържете с мен. Повечето от онова, което ми е нужно да зная за Проект Зелено, ще мога да видя по новинарските канали. — Мадокс за момент се замисли. — Някъде привечер всички радиостанции и телевизии в Америка — с изключение на онези в двата града — ще се превърнат в новинарски канали.
Никой не се обади и Мадокс продължи:
— Около час по-късно очаквам да чуя за американския ядрен отговор на ядрената атака срещу Америка. Прав ли съм, Пол? Ед?
— Да — отвърна Ед Улфър. — Горски пожар ще бъде обявен на нацията и света. Няма причина да се пази в тайна, тъй като не е възможно да се скрие такова масирано изстрелване на ракети. Сто двадесет и две се все пак. Вечерта президентът ще направи обръщение към нацията от своето скривалище и ще разкрие съществуването на Горски пожар. Да се надяваме, че това ще има успокоявай ефект върху страната. Ако не друго, ще се отрази добре на националния морал.
— Е, ще е добре за моя морал — каза Мадокс. — След единайсет септември всички се потиснаха, когато не отговорихме веднага. Този път обаче американците няма да могат да обвинят правителството в прекалена предпазливост.
— Но пък ще се нахвърлят върху нас с обвиненията, че сме прекалили — отвърна генерал Хокинс.
— Този път, Джим, светът и медиите ще гледат мълчаливо и със страхопочитание — каза Мадокс. — Няма да чуеш нито едно писукане. Нито едно шибано писукане.
Всички кимнаха. Хари също.
— Ще е интересна нощ — каза Мадокс. — Аз ще остана тук, за да изпратя СНЧ сигнала, който ще взриви устройствата.
Отиде до куфара и постави длани върху черната кожа.
— Аз, господа, ще натисна ядрения бутон, който ще унищожи два американски града с четири ядрени устройства. И след като го направя, ще помоля Бог за прошка. Вие ще трябва да се погрижите в отговор да бъде задействан Горски пожар.
— Колко време след вторник ще останеш тук, Бейн? — попита генерал Хокинс.
— Не зная — отвърна Мадокс, докато се връщаше на мястото си. — Защо?
— Ами, след взривяването на бомбите ще настъпи голяма паника. Хората ще решат, че щом врагът има четири бомби, сигурно има и още. Ще започнат да евакуират градовете, което ще доведе до хаос. Семействата ни и приятелите ни са изложени на риск… а аз не мога и няма да се обаждам на познатите си из цяла Америка и да им казвам да се успокоят и да си седят вкъщи. Можем само да се надяваме, че ответният удар — заличаването на исляма — ще успокои хората. Но дотогава…
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… след като часът на практика е настъпил… мисля, че… всъщност чудя се как ще стане всичко.
— Зная, че всичко стана прекалено внезапно, Джим, но това е от Щата, за които трябваше да се зачудиш след единайсети септември, когато започнахме да замисляме Проект Зелено.
— Да, зная. Но сега си мисля как ти стоиш тук в Божията страна, докато ние четиримата сме във Вашингтон, нашите приятели а семейства са пръснати по цялата страна, а тя е потънала в хаос. Къде ще е твоето семейство?
— Там, където си е. Изобщо няма да им се обаждам. А и децата ми така или иначе няма да отговорят.
— Това е твоето решение. Аз обаче мисля, че трябва да се върнеш възможно най-скоро в Ню Йорк, след като започне всичко.
— Защо?
— За да споделиш изживяното, Бейн — отвърна Хокинс.
— Добре… Ще направя всичко възможно да се добера до Ню Йорк колкото се може по-бързо. Трябва обаче да унищожа СНЧ предавателя — просто за всеки случай, ако случайно се появи някой с разрешително за обиск. Това е моята работа. Вашата, господа, е да останете във Вашингтон или в съответните скривалища и да повлияете на събитията. Ясно ли е?
Хари седеше и ги гледаше. Реалността сякаш бе започнала да се губи. Отново се сети за радикалните групи, срещу които бе работил толкова години. Винаги дрънкаха глупости, защото повечето от тях дълбоко в себе си не искаха да рискуват живота си и да заложат бомба, да застрелят ченге, да оберат банка или да отвлекат някого. От време на време — когато се командваха от някой като Бейн Мадокс — някои от глупостите се превръщаха в дела. И в половината от тези случаи някой от групата снасяше плана на ченгетата или го изпяваше впоследствие.