Кардиналът от Кремъл
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гьозов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кардиналът от Кремъл». Краткое содержание книги:
И тук лекцията на капитана завърши с шега. Той описа какво може да се прави през работното време, какви бази имат на разположение за спортна и културна дейност, напомни, че всеки две седмици се провеждат партийни събрания, и Морозов реши да ги посещава редовно, доколкото му позволява работата. Капитанът продължи, като посочи, че жилищният въпрос все още не е решен. Засега Морозов и останалите новопристигнали щяха да бъдат настанени в общежития — по-рано това бяха казарми за строителните батальони, които разчистиха с помощта на взрив скалистия терен за изграждането на обекта. Там нямало да бъдат притеснени. Имало зала за различни игри, библиотека и даже телескоп на покрива за астрономически наблюдения — току-що бил създаден малък клуб за любителите на астрономията. Всеки час заминавал автобус до жилищното градче с кино, кафе и бирария. „На обекта има точно тридесет и една неомъжени жени“ — каза в заключение капитанът. Една от тях е сгодена за него и ако някой от тях се опита да я ухажва, очаква го незабавен разстрел. Това предизвика гръмогласен смях. Действително рядко се случваше да срещнеш офицер от КГБ с чувство за хумор.
Когато автобусът влезе на територията на обекта, вече се стъмваше и всички усещаха умора. Морозов не се разочарова прекалено от общежитията. Всички легла бяха разположени на два етажа. Посочиха му място на горното легло в ъгъла. По стените висяха обяви да се пази тишина в помещението, тъй като се налагаше да се работи на три смени, без прекъсване през цялото денонощие. Младият инженер с удоволствие се преоблече и легна да спи. На първо време го разпределиха в отдел за насочени приложни системи и след като минеше едномесечен изпитателен срок, той щеше да получи постоянно назначение. Вече заспивайки, Морозов се запита: какво ли може да означава „насочени приложни системи“.
Достойнството на микробусите е, че ги притежават много хора и един страничен наблюдател не може да забележи кой се намира вътре — помисли си Джак, когато бялата кола се вмъкна в навеса до дома му. Зад кормилото седеше, разбира се, служител на ЦРУ, а до него се намираше човек от службата за сигурност. Той слезе и се огледа, преди да отвори вратата от дясната страна. Оттам се показа познато лице.
— Здравей, Марко — каза Райън.
— Значи това е дом на шпионина! — каза развълнувано капитан първи ранг в оставка Рамиус от ВМФ на СССР. Той вече говореше на по-добър английски, макар че подобно на много руски емигранти забравяше да слага членове на думите. — Впрочем не, това е домът на кормчията.
Джак се усмихна и поклати глава.
— Марко, не бива да говорим за това.
— Твоето семейство не знае ли?
— Никой не знае. Но ти можеш да не се тревожиш. Семейството ми замина.
— Разбирам. — Марко Рамиус последва Джак и двамата влязоха в къщата. По паспорта си, картата за социално осигуряване и шофьорската книжка, издадени в щата Вирджиния, той сега се казваше Марк Рамзи. Това е още едно доказателство за оригинално мислене на ЦРУ, помисли Джак. Впрочем не, такава стъпка е напълно разумна, хората трябва да помнят имената си. Джак забеляза, че бившият съветски офицер е поотслабнал — очевидно съблюдаваше диета с по-малко тестени храни. А какъв загар! Когато за пръв път се срещнаха в носовото спасително помещение на подводния ракетоносец „Червеният октомври“, Марко — сега Марк — изглеждаше нездраво бледен, както се случва с офицери от подводниците. А сега той подхождаше за реклама на „Клуб Медитеране“.