Златните паяци
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните паяци». Краткое содержание книги:
По всичко изглежда, че три хладнокръвни убийства в Манхатън ще останат неразкрити, но Арчи Гудуин попада на гореща следа и вече нищо — по израза на Улф — не е в състояние да спре неумолимото настъпление на един силен интелект към истината.
Опасностите дебнат от всяка страница, но краят е задоволителен.
— Било е прекалено конкретно — изсумтя Улф.
— Сигурно сте прав. Но се мъчех да предизвикам нещо, а и нали ми казахте да следвам вашата хипотеза. И предизвиках нещо. Повечето не се заинтересуваха от мен, казаха ми само да не си тровя нервите и да си намеря друга жена, но после един от тях ме заведе в ъгъла и поиска да научи повече. Доста ме разпитва, отговарях му, както можех, а накрая ми каза, че според него са ме прекарали, но имал един познат, който може да ми съобщи всичко за Бърч, и ако искам да се срещна с него, най-добре да дойда тук между девет и половина и десет довечера. Казва се Липс Игън.
— Сега е девет и двайсет и осем.
— Знам. Канех се да нахлуя веднага след девет и половина, но се замислих. Арчи, да си чувал някога за Липс Игън?
— Не, доколкото си спомням.
— Аз като че ли съм чувал. Струва ми се, че навремето на доковете вършеше мръсната работа на Джо Слоукъм. Ако е същият май показах прекалено много карти и ще ме разкрият. Помислих си, че може би ще искаш да си наблизо, но ако не искаш, мога да продължа сам и да изиграя номера.
— Продължавай сам.
— Добре. — Гласът му не прозвуча възторжено.
— Но все пак почакай, докато дойда. От коя страна на авенюто е „При Дани“?
— От западната.
— Добре. Сега тръгвам. Ще взема колата. Като видиш, че паркирам от другата страна, влез в бара и се яви на срещата си. Ще остана на волана, докато чуя писъци или изтъркалят трупа ти навън. Ако излезеш с компания, ще потегля след теб. Ако излезеш сам, тръгни към центъра и не спирай — щом съм сигурен, че не те следят, ще те прибера. Разбра ли?
— Да. Как да го изиграя?
— Както каза мистър Улф, бил си много конкретен. Надробили сте си го, мистър О’Конър, сега ще си го сърбате. Ще ви потърся друга жена.
— Някакви нови инструкции, мистър Улф?
— Не. Действай.
Двамата затворихме. Извадих пистолета и кобура от чекмеджето, където ги бях прибрал предишния път, и си ги сложих. Улф седеше и ме гледаше намръщено. Трескавата физическа дейност и подготовката за нея го дразнят, но като практикуващ детектив той се подчинява на необходимостта да поставя другите — мен, например — в ситуации, в които може да бъдат застреляни, промушени с нож или хвърлени от някоя пропаст. Като се има предвид отвращението му към такива постъпки, това е много великодушно от негова страна. Извадих стара шапка и шлифер от гардероба в коридора и излязох. Взех колата от гаража зад ъгъла, прекосих към Десето авеню и потеглих нагоре. Дъждът се беше усилил и мъглата беше по-гъста, но и без това движението по Десето авеню е такова, че се налага да пълзите. Завих надясно по Петдесет и шеста, излязох на Девето авеню, минах в лявото платно и намалих. На ъгъла на Петдесет и пета имаше дрогерия. От другата страна на улицата видях неонов надпис БАР И ГРИЛ „ПРИ ДАНИ“. Свих към тротоара и спрях преди да се изравня с витрината. Загасих колата и свалих дясното стъкло, за да виждам. След половин минута Фред се появи на отсрещния тротоар, насочи се към бара и влезе. Беше 9:49.
Облегнах се назад — през отворения прозорец виждах добре бара, особено когато не минаваха коли, но те не бяха много. Реших да изчакам половин час, до 9:19, преди да пресека, да вляза и да проверя дали Фред е все още жив и здрав, но не се наложи да се измъчвам толкова дълго. Часовникът на таблото показваше десет и две минути, когато Фред излезе с някакъв човек, два пъти по-дребен от него. Човекът държеше дясната си ръка в джоба и се движеше от лявата страна на Фред, затова за секунда си помислих, че става въпрос за старата игра на придружител и придружаван, но после Фред забави крачка, а човекът тръгна в обратната посока.
Фред застана на тротоара, не ми направи никакъв знак и аз не помръднах. Човекът сви наляво по Петдесет и пета улица. Минаха три минути, през които останахме в това положение. После от Петдесет и пета излезе една кола, зави по авенюто и спря пред Фред. Караше я приятелят на Фред — беше сам. Фред се качи при него и колата потегли.