Среднощна красавица
- Автор: Роджърс Розмари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощна красавица». Краткое содержание книги:
Титлата най-сетне е получена от Брет Банинг. За него Кайла е просто една авантюристка, петняща доброто име на рода. Новият херцог обаче е не само високомерен, но и твърде очарователен. Затова Кайла скоро попада в спалнята на негова светлост. Но в Лондон нищо не остава скрито и тяхната среднощна страст заплашва да изпепели живота им…
Той нежно шепнеше в ухото й и продължи да я милва, докато целият свят потъна в гореща мъгла и напълно се изгуби, когато тя се концентрира върху непознатите усещания и нужди на тялото си. Дойде внезапно — като изпепеляващ, внезапен изблик на неописуемо блаженство, което я изпълни до последната клетка, и я изхвърли на спираловидни тласъци във висините на екстаза, за който не бе подозирала.
Брет я прегърна нежно, докато тя хлипаше неудържимо, свряла глава в рамото му. Тя поемаше дълбоко въздух и усещаше лекия дъх на подправки, с който бе напоена кожата му. Утихна и се отпусна за момент, потънала в безкрайно спокойствие и тишина, уютно като в нежна паяжина.
След малко Брет започна отново да я целува, като надвеси над нея слабото си тяло и разтвори краката й, за да се плъзне между тях. Все още във висините на новите си усещания, тя не помръдна дори когато усети настойчивия натиск и твърдостта му. Всичко беше като в сън, където отделни сцени следваха една след друга без никаква връзка помежду си.
После сетивата й се събудиха отново за действителността, когато той усили натиска си и първоначалният лек допир се превърна в остра болка. Тя се стегна и би го отблъснала от себе си, ако той не продължаваше да държи ръцете й над главата. Изведнъж се плъзна и проникна в нея — разкъса я силна пареща болка. Тя задържа писъка в гърлото си и тялото й се изхвърли нагоре от неочаквания шок, движение, от което той влезе още по-дълбоко.
Кайла започна да се бори и се опита да прибере краката си, но беше много късно. Само го притисна още по-здраво вътре в себе си. Той вдигна глава и в здрача на светлосенките видя как се взира в нея. Обхваната от неочаквано огорчение, затвори очи — не желаеше да срещне погледа му. Кратката сладка омая бе изчезнала. Настоящето я връхлетя — грубата действителност, изразена в интимност, и физическият контакт с мъжествеността му, която все още я изгаряше, напълно проникнала в тялото й. Нищо нямаше да бъде както преди.
— Девствена. — Гласът му прозвуча дрезгав, плътен и невярващ, — Кълна се в Бога — никога не бих предположил.
Тя с горчивина потвърди истината. Не, той никога не би допуснал, че дъщерята на Фостин Оберже пази своята невинност. И тя му бе помогнала да затвърди отрицателното мнение за нея, а всичко, което искаше, бе да възстанови доброто име на майка си.
Каква глупачка е била…
Кайла отвори очи и го погледна:
— Опитах се да ви кажа, но не пожелахте да ме чуете.
Очите му потъмняха, докато я изучаваше изпод дългите тъмни мигли:
— Може би си опитала. Трябваше да ми го кажеш ясно и щях да бъда по-внимателен.
Дори и да бе очаквала, че истината ще го накара да се почувства виновен, тя бързо разбра, че греши. След няколко нежни тихи думи той отново започна да се движи вътре в нея — този път по-бавно. Ритмичното настойчиво движение скоро заглуши болката и разпали отново парещата възбуда и нуждата от още, и още. Усещането бе малко по-различно, но също толкова силно.
А той шепнеше в ухото й думи на странен гърлен език — напълно непознат, мълвеше й думи на френски и английски — любовни, страстни слова, които пареха ухото и бузата й заедно с горещия му дъх. Сенките над тях се сливаха неясно в приглушения син цвят на кадифе и мека слаба светлина, която изпълваше леглото под балдахина. Кайла се замисли дали винаги човек изпитва неудържима нужда от тази краткотрайна кулминация. Така ли бе с всички? И той ли чувстваше същото бясно желание, което я караше да го притиска все по-близо, по-дълбоко в себе си, докато светът наоколо се стопяваше в гореща мараня. Тя се изви замаяно под него, а ръцете й обгръщаха гърба му и се плъзгаха по възлите на мускулите му, които се свиваха и разпускаха, галеха гладката кожа, като напипваха белези от стари рани. Постепенно движенията му станаха по-интензивни и дишането му се учести, докато тялото й се извиваше ритмично в пълен синхрон с неговото, понесено от същата вълна.
Той не я обичаше, тя знаеше, че не я обича и все пак я наричаше любима, любов, моя любов. Думите му бяха като молитва, изречена с дрезгав, натежал от страст, глас, докато той я бе обгърнал нежно и с усилващ се ритъм се плъзгаше вътре в нея. Тя започна да трепери, обхваната от удоволствието, до болка силно и всеобхватно. Ръцете му обхванаха още по-здраво бедрата й, впивайки пръсти в меката плът. С последен тласък, които я разтърси, той замря и дрезгав стон се изтръгна от глъбините на гърдите му.