Кладенецът на възнесението

— Две армии, ако трябва да сме точни — обади се Клъбс, който вече бе докуцукал до тях.

Бриз сгъна кърпичката.

— Ах, скъпи ми майстор Кладент. Неизменният оптимист.

Клъбс изсумтя. ОреСюр го заобиколи и клекна до Вин.

— И Хамънд — продължи Бриз и кимна на приятеля си, който се усмихваше широко. — За малко да успея да си внуша, че няма да те заваря тук, когато се върна.

— Признай си — отвърна Хам. — Радваш се, че ме виждаш.

— Че те виждам — да. Но не и че те чувам. Някак си свикнах да си прекарвам времето далече от нескончаемите ти псевдофилософски словоизлияния.

Усмивката на Хам стана още по-широка.

— И аз се радвам, че те виждам, Бриз — каза Елънд. — Но можеше да пристигнеш в по-удачен момент. Надявах се, че ще откриеш някакъв начин да спреш придвижването на тези армии към нас.

— Да ги спра? — попита Бриз. — Че защо ще го правя, драги мой кралю? В края на краищата прекарах три месеца в усилия да накарам Сет да прати армията си тук.

Елънд се облещи, а Вин смръщи вежди. Бриз изглеждаше невероятно доволен от себе си — нещо, което всъщност бе типично за него.

— Искаш да кажеш… че лорд Сет е на наша страна? — попита обнадеждено Елънд.

— Разбира се, че не — отвърна Бриз. — Нали вие разпространявате слуховете за атиума на лорд Владетеля?

Елънд се намръщи.

— Да, но… защо?

— Погледни зад стените, драги — рече Бриз. — Знаех, че рано или късно баща ти ще тръгне срещу Лутадел — дори моето умение да убеждавам нямаше да е достатъчно, за да го разколебая. Ето защо започнах да разпространявам слухове из Западните области, след това успях да се издигна до съветник на самия Сет.

— Добър план — изсумтя Клъбс. — Налудничав, но добър.

— Налудничав? — повтори Бриз. — Тук не говорим за душевното ми равновесие, Клъбс. Ходът не беше налудничав, а гениален.

Елънд го гледаше объркано.

— Не бих искал да поставям под въпрос гениалността ти, Бриз. Но… защо смяташ, че довеждането на още една вражеска армия пред стените на града е добра идея?

— Въпрос на стратегия за преговори, драги — обясни Бриз, докато един прислужник му подаваше бастунчето, което бе измъкнал изпод подпругата на коня. Бриз го взе и посочи на запад, където бе разположена армията на лорд Сет. — Когато в преговорите участват само двама, единият винаги е по-силен. Това прави нещата по-трудни за слабата партия, която в случая сме ние.

— Така е — съгласи се Елънд. — Но с три армии ние пак сме най-слабите.

— Ах — въздъхна Бриз и вдигна бастунчето. — Само че другите две армии са приблизително равни по сила. Страф е може би малко по-силен, но Сет разполага с доста голяма армия. Ако някой от двамата реши да нападне Лутадел, армията му ще понесе загуби — достатъчно, за да не може да се отбранява срещу другата армия. Тоест този, който ни атакува, ще се изложи на риск.

— Което означава, че сме в задънена улица — рече Клъбс.

— Именно — потвърди Бриз. — Повярвай ми, Елънд, момчето ми. В този случай две големи армии са за предпочитане пред една. Когато в преговорите участват трима, най-слабият има най-големи шансове — защото съюзът с него предрешава изхода.