Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Бога ми, ти си отгледан не от хора, а от глутница вълци. Защо все заплашваш с насилие?
— Стой мирно. Нали знаеш колко е потаен Бен.
Рап тръгна по пътеката и се спря до креслото на Маркъс Дюмонд, главният компютърен спец на Ленгли и ненадминат хакер.
Дюмонд вдигна глава към него и го попита:
— Какво става?
— Остани тук, докато разговарям с Бен. Той не обича непознати.
Раи продължи по пътя си и свали трапа на самолета. Наведе се, за да не се удари в ръба на отворения люк и бавно слезе по стъпалата. Облечен беше с официален черен панталон и риза с къс ръкав, спусната отгоре. Черните му италиански мокасини стъпиха върху гладката бетонна настилка и той се насочи към главния директор на Мосад. С гъстата си четина на лицето и разрошена черна коса Рап повече приличаше на местен за този регион отколкото посрещачите му. Това, разбира се, не беше обичайното му облекло, но му позволяваше да се слива със средата, в която се налагаше да действа. Твърде голяма част от наемните охранители, командировани в Близкия Изток, ходеха облечени с бежови тактически облекла и кубинки. По този начин на фона на местните жители веднага се набиваха на очи, което до известна степен беше възпиращ фактор за нападателите. Нещо от сорта на предупредителен знак „Не се закачай с мен. Въоръжен съм и ми е разрешено да стрелям по всеки, който ми се изпречка на пътя.“ Но пък имаше и недостатък — така наемниците бяха ясно забележими. А Рап не искаше това. Там, закъдето беше тръгнал, трябваше да се слее с местните, да се движи сред тях като риба във вода.
Фридман беше в компанията на двама мъже — по един от всяка страна. Изглеждаха така, сякаш само чакаха сигнал от шефа си да прекършат Рап на две. Самият Фридман не се отличаваше много от тях. Метър и седемдесет на ръст, тежащ сто и петнайсет килограма, с рамене и врат на боксьор тежка категория и лъщяща плешива глава с масивна челюст. На младини се беше занимавал доста усилено с вдигане на тежести. Сега, превалил шейсетте, той беше оставил тези занимания на хора като двамата му придружители.
— Бен, колко любезно от твоя страна да дойдеш и да ме посрещнеш — каза Рап, когато приближи групата.
Фридман си остана с кисела физиономия.
— Всеки път като стана от сън, първо се сещам за теб.
— Още ли ти става на тази възраст? Браво на теб, старо куче.
Костотрошачът отдясно на Фридман пристъпи половин крачка напред.
— По-леко убиецо — каза Рап. — Не ми се иска да ти наритам задника точно пред очите на шефа ти и твоя брат-близнак.
— Имах предвид дупката от куршум, която направи в крака ми — продължи директорът на Мосад.
— Ами, Бен, не ми се мисли какво би ми сторил, ако аз бях убил израелски гражданин и ти ме беше хванал да се меся в политиката на страната ви.
Фридман предизвикателно вирна брадичката си, без да обръща внимание на двамата бодигарда, които гледаха в момента към него.
— Какво?… Не си казал на двамата си горилоподобни приятели? — попита с престорена изненада Рап. — О, с удоволствие ще го направя вместо теб. Ще ги осветля за тайната операция, която ти провеждаше срещу най-верния съюзник на страната ти. Та значи, момчета, нещата стояха така…
— Стига! — извика Фридман. — Почакайте ме отвън — отсечено нареди той на двамата. Подобно на дисциплинирани ротвайлери бодигардовете се подчиниха на командата на стопанина, обърнаха се и се отдалечиха без да се налага да им се повтаря. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, за да не чуват, главният шпионин на Израел процеди през зъби:
— Какво искаш?
— Малко измъчен и изтощен ми се виждаш, Бен. Да не би да не си спал напоследък?
— Единствената причина да дойда е, че президентът ви настоя да се срещнем. Какво искаш?
— Не искам нищо, Бен.
Фридман го погледна изкосо.
— И прелетя океана, само защото ти липсваше красивата ми физиономия.
— Не, прелетях океана, за да ти благодаря.
Израелецът се ококори.
— За какво да ми благодариш?
— Че ни направихте услуга и унищожихте иранската ядрена програма.
Фридман го погледна право в очите и отвърна:
— Понятие си нямам за какво говориш.
Рап постави единия си крак напред, скръсти ръце и с тон на възхищение каза:
— Мисля, че ти си най-изкусният лъжец в света, Бен.
— Изречено от устата на експерт в тази област като теб, това значи много за мен.
— Благодаря за комплимента. А сега сериозно. Знам, че вие сте унищожили обекта и вие го знаете също. Аз съм на ваша страна. Казах на президента Аликзандър, че ни направихте огромна услуга.
— Не сме хвърляли бомби по комплекса и не ме интересува какви ги говори оня дребен ненормалник… В момента на атаката нито един израелски самолет не е прелитал над територията на Иран, което ме води до един-единствен извод.