Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Проблемът беше, че слабо място на Епичния може да е практически всичко. Тиа спомена символи — имаше Епични, които губеха способностите си за няколко мига при вида на даден мотив. Други отслабваха, когато мислеха определени неща, не ядяха правилните храни или ядяха неправилните храни. Слабостите бяха по-разнообразни от силите.
— Не се ли справим с тази задача — продължи Тиа, — останалата част от плана е безполезна. Тръгваме по опасен път, обаче не знаем дали в края му ще можем да направим необходимото. Това изключително много ме тревожи, Дейвид. Ако се досетиш за нещо — нещо — което може да ми даде още една следа, кажи ми.
— Ще кажа — обещах аз.
— Добре. В такъв случай, взимай Коуди и моля, оставете ме да си върша работата.
— Ти наистина трябва да се научиш да вършиш две неща едновременно, момичето ми. Като мен.
— Лесно е едновременно да си буфон и да забъркваш каши, Коуди. Да оправяш кашите, докато се занимаваш с гореспоменатия буфон — ето кое е много по-трудно. Върви намери нещо да застреляш или каквото там правиш.
— Аз пък си мислех, че правя каквото там правя — небрежно отговори той. Заби пръст на един ред в документ, който приличаше на списък на банковите клиенти. Там пишеше Агенция Джонсън Либърти.
— Какво пра… — подзе Тиа, после млъкна, щом прочете.
— Какво? — попитах аз, когато прочетох. — Тези хора са държали неща в банката, така ли?
— Не — отговори Тиа. — Това не е списък на клиенти. Това е списък на хора, на които банката плаща. Това е…
— Името на тяхната застрахователна компания — обяви Коуди и се подсмихна.
— Злочестие, Коуди — изруга Тиа. — Мразя те.
— Знам, че ме мразиш, момичето ми.
Странно, но и двамата го казаха с усмивка. Тиа незабавно се задълба в документите, макар суховато да отбеляза, че Коуди е омацал хартията с майонеза от сандвича си, когато е посочил с пръст.
Той ме улови за рамото и ме отдалечи от масата.
— Какво стана сега? — попитах аз.
— Застрахователната компания. Хората, на които Първа Обединена е плащала купища пари, за да покриват нещата, които е съхранявала в трезора.
— Следователно тази застрахователна компания…
— Би трябвало да е водила подробни, ежедневни записи на нещата, които е застраховала — ухили се Коуди. — Застрахователите са луди за такива работи. Като банкерите. Всъщност, като Тиа. Ако извадим късмет, банката ще да е подала застрахователен иск след загубата на сградата. Това би оставило допълнителна документална следа.
— Умно — рекох аз, впечатлен.
— О, просто ме бива да намирам неща, които се мотаят под носа ми. Имам набито око. Веднъж хванах елф, знаеш ли.
Аз го изгледах скептично.
— Че те не бяха ли ирландски?
— Много ясно. Той беше в родината на разменни начала. Пратихме на ирландците три репи и един овчи мехур срещу него.
— Не ми прилича на добра сделка.
— О, според мен си беше адски добра сделка, като имаме предвид, че елфите са въображаеми и тъй нататък. Здрасти, Проф. Как ти е поличката?
— Също толкова въображаема, колкото и твоят елф, Коуди — отговори Проф на влизане от едно от страничните помещения, което беше определил за своя „стая за размисъл“, каквото и да означаваше това. Беше стаята с изобразителя и останалите Възмездители страняха от нея. — Мога ли да взема Дейвид назаем?
— Моля ти се, Проф, ние сме приятели. Вече би трябвало да си разбрал, че не е нужно и да питаш за такова нещо… би трябвало отлично да знаеш стандартната ми тарифа за отдаване под наем на някой от моите васали. Три британски лири и бутилка уиски.
Не знаех от кое да се обидя повече — от това, че ме нарече свой васал, или от цената.
Проф не му обърна внимание, а ме хвана за ръка.
— Днес пращам Ейбрахам и Меган при Диамант.
— Търговеца на оръжие? — попитах нетърпеливо. Бяха споменали, че той може да има за продан някаква техника, която да помогне на Възмездителите да се престорят на Епичен. Демонстрираните „сили“ трябваше да са ярки и разрушителни, за да привлекат вниманието на Стоманеното сърце.
— Искам да се присламчиш към тях — продължи Проф. — За тебе ще е полезен опит. Обаче следвай заповедите — Ейбрахам води — и ми съобщи, ако ти се стори, че някой от хората, които срещнете, те е разпознал.
— Ще го направя.
— Тогава отивай да си вземеш пушката. Скоро тръгват.
15.
— Ами оръжието? — попита Ейбрахам в крачка. — Банката, съдържанието на трезора — те може да са лъжлива следа, нали? А ако е имало нещо специално в пистолета, с който баща ти е стрелял по него?