Не я дразни
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Не я дразни». Краткое содержание книги:
— Ще заминем за Парадайс сити, там имам чудесно имение върху малко островче. Докато направим официалното съобщение, ти ще живееш в малка, но изключително луксозна хижичка. Това трябва да бъде една изключителна церемония, Крис! Трябва да поканим много хора — все богати и известни бизнесмени. А също и моите висши чиновници и част от старите ни клиенти.
Душата на Гренвил се сви при представата за тази шумотевица, но ръката му нежно погали нейната.
— Аз съм най-щастливият мъж на света — усмихна се той представяйки си, че утре вечер ще се отърве от нея и ще стане притежател на цял милион долари.
На вратата тихо се почука и Хинкъл обяви:
— На телефона е господин Уинбърн, госпожо — гласът му беше язвителен и натежал от неодобрение.
— Ох, нямам мира от този досадник! — изпъшка Хелга, но се пресегна към слушалката. — Какво има, Стенли? — послуша малко, после тръсна глава: — Не! Нито долар повече! За Бога, Стенли, нима не виждаш, че пробват как чуваме? Оправяй се сам, аз все още се опитвам да почивам!
Гренвил стана от леглото и влезе в банята. Господи, какво ли е да бъдеш женен за тази търговска машина! Облече се и излезе на терасата, тя продължаваше да говори.
— Искате ли чай, сър? — появи се отнякъде Хинкъл.
— Едно двойно уиски със сода — рече Гренвил и се отпусна на плетения стол.
Хелга не се появи още тридесетина минути.
— Искам да ти разкажа малко подробности за тази сделка, Крис — рече тя, когато най-сетне приключи с разговорите. — Възнамерявам да я поверя на теб, тъй като ще бъде изключително голяма. И именно затова френското правителство проявява алчност… Но нека започна отначало…
През следващия час и половина Гренвил почти полудя от досада. Хелга сипеше цифри, разходи, заеми, лихвени проценти и още какво ли не. Той някак съумяваше да задържа внимателно изражение на лицето си, от време на време мъдро кимаше с глава. Но решителният миг настъпи, когато Хелга приключи с обясненията си и каза:
— Сега имаш представа за положението, Крис. Кажи ми какво ти е мнението.
Мнение, естествено, той нямаше. Първо, защото пропускаше покрай ушите си почти всичко, което му разказваше тя, и второ, дори и да не беше го пропускал, пак нищо нямаше да разбере.
— Преди да изкажа мнението си, бих искал да хвърля едно око на документите и чертежите — внимателно отвърна той. — Ще бъде ли възможно това? Вече знаеш, че съм зелен във финансовата област, но съм убеден, че ще измисля нещо, ако имам възможност да проуча документацията…
Хелга остана разочарована, но кимна с глава.
— Добре, Крис — кимна тя. — Разбирам те. Ще накарам Уинбърн да изпрати копие от документацията.
Пресегна се към телефона, а в същото време се появи Хинкъл с два коктейла в ръце.
Спечелих малко време, въздъхна със скрито облекчение Гренвил.
Хинкъл остави питиетата на масичката, а Хелга се свърза със секретарката си и й нареди веднага да изпрати един комплект от проекто-договора за фабриката във Версай.
— Утре да е тук! — заповяда тя и тръшна слушалката.
— Ще вечеряте ли, госпожо? — попита Хинкъл.
— Защо не излезем някъде, скъпа? — побърза да се намеси Гренвил, почувствал, че ще се пръсне, ако продължават да говорят за сделки и финансиране. — Няма ли наоколо някое приятно ресторантче?
— Разбира се, че има — усмихна се Хелга. — Ще идем в „Хугуенин“ — проста кръчмичка, но с отлична кухня. Хинкъл, няма да се наложи да приготвяте вечеря…
Хинкъл се оттегли, а Гренвил започна да я разпитва за къщата в Парадайс сити, готов да говори за всичко друго, но не и за бизнес. Хелга с удоволствие започна да му я описва и времето отлетя неусетно. Малко след осем вечерта тя отиде в спалнята да се преоблече, а Гренвил остана да я чака на терасата. Още двадесет и седем часа, нетърпеливо изчисли той.
След добрата и богата вечеря с италианска храна двамата се хванаха за ръце и тръгнаха да се поразходят край езерото. Хелга беше спокойна и отпусната. Този мъж скоро ще бъде неин съпруг! Скришом наблюдаваше стройната му фигура, широките рамене и красивото мъжествено лице, тръпнеше от вълнение при мисълта за сватбените приготовления. Как ли ще се изненадат Ломън и Уинбърн! Кога ли да им съобщи новината? Реши да изчака и да стори това едва след като им представи Гренвил като нов съдружник на фирмата. Те едва ли ще бъдат много доволни, но нямат избор и ще трябва да го преглътнат. Тя упражняваше пълен контрол над електронната корпорация, нейна собственост бяха седемдесет и пет процента от акциите. Другите директори също ще вдигнат вежди, но и те могат да вървят по дяволите! Изпитваше леко разочарование от факта, че този висок красавец не проявява особен интерес към делата на компанията, но едновременно с това си даваше сметка, че не бива да го притиска. Ще работят заедно и тя ще го накара да вникне в работата, беше сигурна в това…