Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Иска й се да се хвърли към тази жена и да я разтърси, докато нещо — нещичко — не се появи в тези нейни зловещо безизразни сини очи. Кажи нещо, иска й се да изкрещи. Мълчанието на майка й е по-лошо от всяка обида, която тя би могла да й подхвърли. Неизменното й безразличие е почти непоносимо. Заслужавам обяснение. Защо хладнокръвно си застреляла човек? Защо се отнасяше към мен по такъв начин? Защо никога не си ме обичала?
Но казва:
— И аз се радвам да те видя, майко.
Последният път, когато Аманда видя майка си, бе точно след погребението на баща й. Погребението беше скромно, само семейството и няколко колеги от работата на баща й, както и няколко съседи. Липсваха приятели, защото родителите й нямаха такива. Резките промени в настроението на майка й и неуместното й поведение не допускаха това. Не че на Едуард Прайс му липсваха приятелите; той бе отдал живота си да се грижи за нещастната си жена. А за награда получи масивен сърдечен удар и преждевременна смърт.
След погребението Аманда и Бен я бяха придружили до дома. Старият господин Макгивър, техният съсед от отсрещната страна на улицата, им бе пратил домашен лимонов кекс. Аманда тъкмо го разрязваше, а Бен се бе заел да прави кафе. Майка й се взираше в тях от мястото си до кухненската маса, сякаш за пръв път през този ден бе осъзнала присъствието им.
— Това не е празненство — каза тя и изпразни една голяма чаша с водка.
— Никой не е казал, че е. — Аманда трябваше да си прехапе езика, за да не каже нещо повече. — Просто си помислих, че може да искаш да хапнеш. — Тя постави парче кекс пред майка си.
Майка й го отблъсна настрани.
— Не си права.
— Е, поне съм си все такава.
— Все още с тази голяма уста. — Майка й поклати глава неодобрително. — Винаги с голямата уста.
— Бихте ли желали чаша кафе, госпожо Прайс? — прекъсна я Бен.
Гуен Прайс се втренчи някак покрай него, сякаш го нямаше.
— Ти разби сърцето на баща си — каза тя на Аманда.
— За какво говориш?
— Аманда… — предупредително се обади Бен. Недей да хапеш, възпираха я очите му. Но беше твърде късно. Аманда вече бе захапала въдицата и бе на път да погълне смъртоносната кука.
— Да не си мислиш, че той не знаеше, че дъщеря му е курва?
— Вижте, госпожо Прайс, мисля, че казахте достатъчно.
— Не се прибира по цели нощи, пие, мъкне се с някакъв нехранимайко с лъскава спортна кола.
— И какво от това, майко, мислех си, че не ти пука.
— Той искаше толкова много неща за теб. Мечтаеше да станеш адвокатка. Самият той винаги е искал да стане адвокат, но родителите му не са могли да си позволят да го пратят в колеж. Не знаеше това, нали?
— И как бих могла да зная? — тросна се Аманда, преглъщайки сълзите си. — Той почти не ми говореше.
— Тебе никога те нямаше.
— Това са глупости.
— Аманда… — отново я предупреди Бен.
— Той никога не се опита да говори с мен. И причината, че не се опита, беше, че винаги бе толкова дяволски зает да се грижи за теб. Отказа се от всичко — от приятелите си, от интересите си, от дъщеря си — само и само да те направи щастлива. Но ти никога не стана, нали майко? Не. И как би могъл някой да е щастлив, когато е толкова погълнат от ярост срещу нещо, бог знае какво? Какъв ти е проблемът, майко? Кажи ми — настоя Аманда, отсичайки всяка дума: — Какъв? Ти? Е? Проблемът?
Майка й я изгледа със студен като стомана поглед.
— Е — каза тя и си наля още едно питие, — с дъщеря като теб, нищо чудно, че баща ти получи удар.
— Как си, Аманда? — пита майка й сега с толкова тих глас, че на Аманда й трябват няколко секунди да осъзнае, че изобщо е казала нещо.
— Добре съм — отговаря Аманда от своя ъгъл, не знаейки какво друго да каже. Сърцето й бие толкова силно, че й се струва, сякаш отвътре я налагат стотици малки юмручета.
— Бен — майка й го поздравява с почти неуловимо кимване.
— Как сте днес, госпожо Прайс?
— Добре съм, Бен, благодаря ти.
— Добре ли спахте? Съкилийничките ви създаваха ли ви още проблеми?
— Какви проблеми? — пита Аманда.
— Първите няколко нощи на една от жените в килията на майка ти тъкмо й бяха спрели наркотиците и не е дала на никого да мигне.
— Бършеше и триеше. Трябваше да я видиш. Не можеше да стои на едно място. Цяла нощ само крачеше насам-натам и чистеше килията. Беше изключително дразнещо.