Рекетьорът
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рекетьорът». Краткое содержание книги:
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо. В отдалечена вила са намерени два трупа — на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? От ФБР искат да знаят. Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация. А рекетьорът никак не е глупав…
— В склада ти намерихме чифт ботуши — отбеляза Панковиц. — Евтина армейска имитация, брезент, камуфлажно облекло, всякакви такива щуротии. Относително нови са. За какво са ти военни ботуши, Куин?
— Глезените ми са слаби.
— Чудно. Колко често ги носиш?
— Рядко, след като са в склада. Пробвах ги, направиха ми мехур и забравих за тях. Какво целите?
— Ами това, че отговарят на следата от ботуш, която намерихме недалече от вилата, където е бил убит съдия Фосет — заяви Панковиц. Лъжеше, но достоверно. — Съвпадение, Куин. Съвпадение, което те поставя на местопрестъплението.
Куин провеси брадичка и разтърка очите си. Бяха кървясали и изморени.
— Колко е часът?
— Четири и петдесет — отговори Делок.
— Трябва да поспя.
— Е, може да се окаже трудно, Куин. Проверихме в окръжния арест и килията ти се оказа доста пълна. Осем човека, четири нара. Ще имаш късмет, ако си намериш място на пода.
— Това място не ми харесва. Да опитаме в друго.
— Съжалявам. Изчакай малко за килиите на смъртниците.
— Няма да ходя там, понеже не съм убил никого.
— Ето как стоят нещата, Куин — каза Панковиц. — Двама свидетели твърдят, че са те видели близо до местопрестъплението, а „близо“ не означава оживен ъгъл на някоя улица. Бил си там, забелязали са те и са те запомнили. Балистиката ще те размаже. Отпечатъкът от ботуша е черешката на тортата. На местопрестъплението. А после става още по-хубаво или по-лошо, зависи от гледната точка. Бил си в Роуаноук в деня след намирането на телата — четвъртък, осми февруари, както сам призна и както сочи архивът на градския арест и на съда. И най-неочаквано се сдобиваш с една чанта пари. Плащаш си гаранцията, после плащаш двайсет и четири хиляди за хамъра, прахосваш още доста и когато най-накрая те пипваме, се оказва, че си надиплил още пачки в някакъв склад. Мотивът? Мотиви колкото щеш. Договорил си се със съдия Фосет да отсъди в полза на Джакийл Стейли. Подкупил си го с около петстотин хиляди, но след като прибрал сухото, той забравил за уговорката. Тикнал Джакийл в пандиза и ти си решил да му отмъстиш. Накрая си успял. За жалост секретарката му също се оказала там.
— Случаят е за смъртна присъда, Куин, ясно и просто — заяви Делок. — Федерално смъртно наказание.
Очите на Куин се затвориха и тялото му се сгърчи. Дишането му се учести и по челото му изби пот. Мина минута, после още една. Коравият тип изчезна. Онзи, който се появи на негово място, промърмори немощно:
— Не сте хванали когото трябва.
Панковиц се засмя, а Делок попита с подигравателна усмивка:
— Това ли е най-доброто, на което си способен?
— Не сте хванали когото трябва — повтори Куин, но не толкова уверено.
— Звучи доста неубедително, Куин — увери го Делок. — И ще звучи още по-неубедително в съдебната зала.
Куин се взира в ръцете си още цяла минута. Накрая каза:
— След като знаете толкова много, момчета, какво още ви трябва?
— Има няколко празнини, Куин — отговори Панковиц. — Сам ли действа? Как отвори сейфа? Защо уби секретарката? Какво стана с останалите пари?
— Не мога да ви помогна. Не знам нищо за това.
— Знаеш всичко, Куин, и няма да си тръгнем, докато не попълниш празнините.
— В такъв случай ще висим тук още дълго — заяви Куин. Приведе се напред, положи глава на масата и оповести: — Сега ще подремна.
Двамата агенти се изправиха и вдигнаха папките и бележниците си.
— Ще направим почивка, Куин. Връщаме се след половин час.
15
Макар да остана доволен от развоя на разпита, Виктор Уестлейк се притесняваше. Нямаха свидетели, балистичният доклад не свързваше трийсет и осемкалибровия смит-и-уесън на Куин с местопрестъплението, нямаше следа от ботуш, нямаше и паралелен разпит на Ди Рей. Разполагаха с мотив, ако можеше да се вярва на разказа на Малкълм Банистър за подкупа. Засега най-силната им улика беше фактът, че Куин е бил в Роуаноук в деня след намирането на телата и че е разполагал с твърде много пари в брой. Уестлейк и екипът му бяха изтощени от безсънната нощ, а навън все още беше тъмно. Презаредиха се с кафе и си направиха дълги обиколки из Фризера. От време на време поглеждаха към екрана, за да проверят заподозрения си. Куин лежеше на масата, но не спеше.
В шест часа сутринта Панковиц и Делок се върнаха в залата за разпити. И двамата носеха по една висока чаша, пълна с нова доза „Ред Бул“ с лед. Куин се надигна от масата и се настани на стола си за следващия рунд.