Факторът Айнщайн
- Автор: Венгар Вин, Поу Ричард
- Язык: болгарский
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Факторът Айнщайн». Краткое содержание книги:
Дънкан Максуел Андерсън, главен редактор на списание „Съксес“
4. През първите четири-пет минути на описанието се придържайте към сетивните си впечатления за мястото, за преподавателя или ключовата личност в дадената ситуация, за евентуалните други участници в нея, за протичащото действие, за чувствата си или дори за усещането на собственото си тяло. Както и при описанието на обичайното отприщване на образния поток, и тук също не бива да се колебаете, ако почувствате необходимост да поукрасите нещата, стига това да поддържа потока на образите.
5. Когато затвърдите сетивната атмосфера и среда съвсем ясно, започнете постепенно да се откривате за по-абстрактни прозрения. Свободно коментирайте и правете преценки за протичащото действие. Изобщо не мислете дали те ще са умни или коректни — щом са изплували в ума ви, значи са от значение.
6. Скоро образите могат да започнат да се променят или да се изкривяват по неочакван и дори странен начин. Възможно е да бъдат заменени от изцяло нови образи, които на пръв поглед да ви се сторят несвързани с основната картина. Тези нови или променени образи всъщност са рефлексивен отговор, изплувал в съзнанието ви от по-широките подсъзнателни области на ума ви. Те представят символично някое жизненоважно прозрение относно преиграваната ситуация. В тях се съдържа някакво послание във връзка с избраното от вас изживяване. Ако упорито продължите да следвате вашия вече отприщен образен поток, техният скрит смисъл изведнъж ще просветне в съзнанието ви, в едно всеобхватно прозрение, което Абрахам Маслов нарича ефект „Ахаа!“
7. Продължавайте да описвате нахлуващите в съзнанието ви все нови и нови образи в рамките на десет-трийсет минути, или докато постигнете отчетливо изживяване на ефекта „Ахаа!“
При творческата техника, позната под името „Гимнастика на ума“, участниците са приканени да нахвърлят свободно всякакви идеи и хрумвания, без да ги е грижа дали са добри, смислени, уместни или полезни за съответния случай. Обикновено най-добрите идеи се пораждат към края на сесията за гимнастика на ума, тоест след като участниците вече са се отпуснали напълно, освободили са се от задръжките си и са позволили и на своите най-потиснати и неуловими възприятия и усещания да се включат в играта.
По подобен начин незабавното преиграване става все по-добро и по-ефективно, колкото повече напредвате в „отгръщането“ на пластовете в избраното от вас изживяване. Обикновено смисълът и прозренията, до които ще стигнете най-накрая, имат най-голяма стойност.
Ако практикувате „Незабавно преиграване“ между десет и трийсет минути дневно, след период от около десет-двайсет дни ще забележите, че тази техника е започнала да оказва дълбоко въздействие върху всички сфери на живота ви и върху силата на възприятията и на прозренията ви. От хилядолетия човешките същества са желали страстно да им бъде даден шанс да поправят допуснатите в миналото грешки и да извличат повече поуки и смисъл от онези редки в живота върхови моменти, които неизменно възникват съвсем случайно и отлитат твърде бързо. Техниката „Незабавно преиграване“ предлага нещо много близко до подобна възможност.
Както вече видяхме, интелектуалното развитие на човека се подхранва от примката за обратна връзка — една безкрайна прогресия от изяви и отговор на изявите, от проби и грешки. Техниката за незабавното преиграване посредством отприщване на образния поток ви предоставя възможност да се връщате отново и отново към една или друга примка за обратна връзка, докато най-сетне не я заплетете правилно.
Пета глава
Ефектът „Изненада!“
След дълъг ден, прекаран на бюрото в напразни опити да изведе една отдавна интригуваща го химическа формула, Фридрих Аугуст Кекуле се почувствал напълно отчаян. „Просто нищо не излизаше — разказва по-късно немският химик. — Умът ми се рееше някъде другаде.“
Кекуле преместил стола си по-близо до камината и се загледал в играещите пламъци. Дълго размислял над бензоловата молекула, чийто точен строеж непрекъснато му убягвал. „По едно време — продължава разказа си той — изпаднах в нещо като полусън.“ И до ден днешен научният фолклор пази спомен за станалото впоследствие като за велик момент — и за огромна загадка — в историята на науката.