Изкуството на заблудата
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–018–83
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изкуството на заблудата». Краткое содержание книги:
— Никога не съм я удрял в колата. Никога не съм я удрял.
— Катастрофирала ли е някога Мери-Ан с това превозно средство?
— Била е на косъм, като се има предвид как шофира.
Матюс записа отговора в сегашно време, като се чудеше дали Нийл все още не бе приел напълно смъртта на приятелката си или това бе най-обикновена грешка на езика. Вината и угризенията на съвестта можеха да играят номера на мозъка.
— Да повторя ли въпроса?
— Никакви катастрофи, окей?
Тя остави напрежението във въздуха да се разсее, сякаш ставаше въпрос за пушек.
— Тогава няма да разполагате с никакво обяснение за петната от кръвта на Мери-Ан, ако открием такива във вътрешността или по бронята на вашата кола — тази златиста карола, модел деветдесет и втора?
— Кръв? — Очите му се разшириха и психоложката си представи как гърдите му се стягат от паника. Той се чудеше как беше прескочила на този въпрос, какво бе пропуснал, в какво го беше набъркала.
— Въпросът е достатъчно прост — каза Матюс. — Или искате и него да повторя?
— За какво е всичко това?
— Въпросът се отнася до евентуални обяснения за кръвта, която може да намерим във вашата…
— Чух проклетия въпрос. Попитах за какво е всичко това.
Нийл демонстрира искрена изненада при загатването й, че могат да свържат кръвта на Мери-Ан с неговата кола. Дафни не повярва на тази реакция, но въпреки това я отбеляза в бележника си. Щом Лени можеше да разиграва приятелките си, тогава защо да не можеше да разиграва и някакви си детективи? Хора като Лени Нийл свикваха да разиграват всички около тях, за да получат онова, което искат. Това го правеше труден за разгадаване и тя откри, че й бе още по-трудно да се доверява на преценките си. Семейните убийства — а по всичко личеше, че това бе точно такова — обикновено се разкриваха заради някое признание или изявление от страна на виновника. Близо осемдесет процента от семейните убийства се разкриваха благодарение на признанията, направени пред първия пристигнал на местопрестъплението полицай. Лени Нийл залагаше на шанса си, но това нямаше да го спаси от неприятностите.
Ламоя влезе в апартамента, без да почука.
— Искам да виждам ръцете ви, господин Нийл — каза решително той, приближавайки се към дивана. — Дръжте ги на коленете си.
Матюс веднага разбра какво означаваше това. Лени също. Психоложката стана от стола си, като й се искаше сержантът първо да се бе консултирал с нея. Тя беше размекнала Нийл с въпросите си и може би щеше да изтръгне от него самопризнание, ако Ламоя й беше дал известно време.
Детективът заповяда на заподозряния да стане и го обискира грижливо за оръжие. После провери под възглавниците и в пролуките на зеленото чудовище — работа, за която Дафни не му завиждаше, — изтупа ръце и накара мъжа да седне отново на дивана.
— Запознат ли сте със съдебните заповеди за обиск? — попита го сержантът.
Матюс се зачуди дали претърсването бе провокирано от истинска улика или от желанието на Ламоя да внуши на Нийл, че е намерил такава. С Джон човек никога не можеше да бъде сигурен. Тя продължи да си мисли, че знае какво целеше това, въпреки че за първи път се запита какво го бе предизвикало.
— Да.
— Помолих по телефона за заповед за претърсване и конфискуване на ваша собственост, господин Нийл. По-специално на вашата кола. Напълно известно ми е, че вече получихме устното ви разрешение да огледаме превозното средство, но тази по-формална стъпка е необходима, за да спазим това, което наричаме процедура на задържане от гледна точка на събирането на улики. Разбирате ли ме?
— Не съвсем. Това за заповедта, да. Но защо?
— Мислех, че вие можете да ми кажете — отговори Ламоя. — Ще ни спестите доста време.
Психоложката каза на заподозряния:
— Става въпрос за това, което току-що обсъдихме.
На лицето на Нийл се изписа смесица от тревога, гняв и несигурност.
— Ако в колата има кръв, нямам никаква представа как е попаднала там. Никаква.