Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Слънцето най-сетне се спусна към хоризонта на запад, но в къщата още беше топло и Кейти отвори прозореца на кухнята. Бризът щеше да я разхлажда достатъчно, докато подрежда масата. По-рано през седмицата, когато си тръгваше от магазина, Алекс я беше попитал дали да донесе бутилка вино, затова сега тя сложи на масата две чаши. В средата постави свещ, а когато отстъпи назад, за да огледа масата, чу шума от двигател на автомобил. С един поглед към часовника се увери, че Алекс пристига точно навреме.
Пое си дълбоко дъх и се постара да овладее нервите си. Прекоси стаята, отвори вратата и излезе на верандата. Облечен с джинси и със синя риза с навити ръкави, Алекс беше застанал до вратата на шофьора и се бе навел вътре в колата — явно се пресягаше да вземе нещо. Косата му още беше влажна близо до яката.
Той извади две бутилки вино и се обърна. Щом я видя, застина и доби невярващо изражение. Тя стоеше в последните лъчи на залязващото слънце и цялата сияеше, затова за миг той просто не бе в състояние да откъсне очи от нея.
Удивлението му беше очевидно и Кейти се гмурна в усещането, обзета от желание то да продължи вечно.
— Ти дойде — рече тя.
Гласът й наруши магията, но Алекс все така не откъсваше поглед от нея. Съзнаваше, че трябва да каже нещо остроумно, нещо очарователно, за да премахне напрежението, но вместо това си помисли: „Загазил съм. Здравата съм загазил“.
Не беше сигурен точно кога се е случило. Нито кога е започнало. Може да е било сутринта, когато видя как Кристен се е вкопчила в Кейти, след като Джош падна в реката, или през дъждовния следобед, когато я откара у дома, или дори в деня, който прекараха на плажа. Алекс знаеше единствено, че тук и сега той се влюбва в тази жена, и можеше само да се моли и тя да изпитва същото.
След известно време най-сетне успя да се прокашля.
— Да, дойдох — каза.
16
Ранното вечерно небе беше призма от цветове, когато Кейти поведе Алекс през малката дневна към кухнята.
— Не знам за теб, но аз бих изпила чаша вино — каза тя.
— Идеята е добра — съгласи се той. — Не знаех какво ще вечеряме, затова донесох совиньон блан и зинфандел. Имаш ли предпочитания?
— Ти избери.
В кухнята тя се облегна на плота, кръстосала крак върху крак, докато Алекс навиваше тирбушона в тапата. Поне веднъж изглеждаше по-нервен от нея. С няколко бързи движения отвори бутилката совиньон блан. Кейти постави чашите върху плота до него, давайки си ясна сметка колко близо един до друг са застанали.
— Знам, че трябваше да го кажа още щом пристигнах, но все пак — много си красива.
— Благодаря — отвърна тя.
Той наля малко вино, после остави бутилката настрани и й подаде чашата. Докато Кейти я поемаше, Алекс усети аромата на кокос от лосиона й за тяло.
— Струва ми се, че виното ще ти хареса. Поне се надявам.
— Сигурна съм, че страшно ще ми хареса — надигна тя чаша. — Наздраве — чукна я звънко в неговата.
Отпи и изпита необикновено удоволствие от всичко: от начина, по който изглежда и по който се чувства, от вкуса на виното, от долавящия се във въздуха аромат на соса от малини, от начина, по който Алекс я оглеждаше и в същото време се мъчеше да не го прави толкова очевидно.
— Искаш ли да поседнем на верандата? — предложи тя.
Той кимна. Навън седнаха на люлеещите се столове. Малко по малко ставаше все по-прохладно и щурците подеха хора си, приветствайки настъпващата нощ.
Кейти се наслади на виното, на стипчивия плодов вкус, който то остави върху небцето й.
— Как са Кристен и Джош днес?
— Добре — сви рамене Алекс. — Водих ги на кино.
— Но навън беше толкова красиво.
— Знам, но понеже в понеделник е Денят в памет на загиналите, реших, че ще имаме възможност да прекараме няколко дни на открито.
— Магазинът работи ли в този ден?
— Разбира се. Това е един от най-натоварените дни през годината, понеже всички искат да прекарат празника в морето. Сигурно ще работя поне до един часа.
— Бих изразила съчувствие, обаче и аз ще работя.
— Може да дойдем и пак да ти досадим.
— Изобщо не сте ми досадили — стрелна го тя с поглед над ръба на чашата си. — Е, поне децата. Доколкото си спомням, ти се оплака от обслужването.
— Ние, старите, така правим — подметна саркастично той.