Илюзии
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рата
- ISBN: 954-9608-08-5
- Переводчик: Милко Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Илюзии». Краткое содержание книги:
Завършваме с пълната версия на „Добрият крал Венцеслас“ и накрая така се уморяваме, че падаме на пода. Задъхани сме и се смеем. Никол става първа.
— Трябва да ви кажа, че най-после се стоплих. Хайде, Бен, размърдай се. Дай ми една от пръчките си и да продължим с печенето. Умирам от глад.
Редуваме се да ядем и да готвим. Разрязваме франзелата и правим сандвичи с кренвирши, домати, туршия и сирене. Бен донася още едно ведро с вода за пиене. Водата е толкова чиста, студена и бистра, че има вкус на трева — като хубаво рейнско вино. За пръв път усещам някакъв вкус в тази вода. Но се чувствам много добре и ароматът, примесен с мириса на препечените и опушени кренвирши, узрялото сирене и дижонската горчица, е идеален.
Здрачава се. Вятърът не духа толкова силно, но снегът пада на големи меки снежинки. Поляната е побеляла. Тази година изглежда ще имаме истинска Бъдни вечер.
Обикновено вали през някои от дните на двуседмичната ваканция, но не и на самата Коледа. Щастлив съм, че този е един от редките случаи. Започвам да чувствам, че нещата ще се оправят. Дори останалото да е пълен провал и тази Коледа да е последната за нас, поне танците в хижата на Майк бяха чудесни. Няма начин да планираме нещата.
Накрая прибираме остатъците от обяда и угасяме огъня, а Лор взима клонката зеленика с плодове. Излизаме и Майк заключва вратата. Не ми се иска да напускам хижата — идеално място за Коледа. Пък и усамотено. Възможно ли е една къща да се чувства самотна и изоставена?
Обратният маршрут минава по една пътека, по която се върви много по-лесно, отколкото през гората и поляните. Оттук дойдохме, когато купихме мястото. Майк използва същата пътека, докато пренасяше строителните материали с нашето старо рено. Пътеката е неравна, скалиста и пресечена от множество ручейчета. Трябва да си майстор-шофьор, за да караш по нея. Правил съм го с мотоциклет, но никога с кола.
Снегът пада равномерно и бавно, сякаш небето се къса на парчета, които се сипят върху нас. Чувството е чудесно. Учуден съм, че вали сняг, защото е много студено — четири-пет градуса под нулата. Никол и Маги се опитват да правят снежни топки, но снегът е твърде ронлив и не става нищо. Намирам си страхотна пръчка. В единия край са издялани орнаменти. Може да е овчарска сопа, която някой е оставил или загубил на пътеката. И така, всички имаме пръчки. В главата ми още звучи „Добрият крал Венцеслас“.
Пажът казва:
А кралят отговаря:
Вървя най-отзад и стъпвам в следите на другите.
Пред нас се появява прекрасна гледка. Долу е град Мили, а вляво — плодни дървета. Започвам да търся изсъхнали плодове, за да направя компот, но птиците са ги изкълвали или са изгнили. Съсухрените сладки круши и кисели ябълки са като шарени кръгчета дунапрен в снега.
Бен изостава, за да върви с мен. По мълчанието му се досещам, че е доволен, задето се разхожда сред природата, точно когато вали сняг. Знам, че се чувства неловко и притиснат от присъствието на цялото семейство, но никой от нас не може да получи онова, което иска.
Пристигаме в мелницата. Огънят е почти загаснал. Невзрачната слънчева светлина е изчезнала в заснеженото облачно небе. Тъмно е. Запалвам лампата над масата. Лорета включва осветлението над мивката в кухненския ъгъл. Бен и Майк се опитват да разпалят жарта, като обръщат полуизгорелите дървета и слагат тлеещите им краища в средата на огнището. Има купчина стари вестници „Хералд Трибюн“ и Бен започва да ги къса на парченца, за да разпали огъня. Виждам, че двамата ще се оправят лесно.
Отварям хладилника и докосвам тестото за курабиите. Готово е за нарязване. Обикновено моята задача е да нарежа курабиите, а Лор ги слага във фурната и брои минутите за изпичането им. Аз отговарям и за намазването с масло и за посипването с брашно на всяка партида. Тази година Бен ще нареди готовите топли курабии в тенекиени кутии, като внимава да не ги счупи. Миналата година той вадеше курабиите от фурната и им слагаше конфитюр. Това дава известна представа колко ненужен се чувства сега.