Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Тя се нуждае от сън, казваше си той, докато се взираше надолу към нея. Не биваше да я буди, натрапвайки се на съня й. Прекалено много възможности за избор й бяха отнети, не искаше да й отнема и този.
Даш видя, че Серена облича палто в кухнята, чу шепота на плъзгащите врати, когато тя напусна къщата. Усамотение. За какво? За глада, който бушуваше вътре в него, докато той завладява Елизабет? Даш не мислеше така. Не смяташе, че тя е готова за тази стъпка, поне засега.
Тогава очите й се отвориха. Бяха сънени и се взряха в него с жажда, която бе невъзможно да не забележи.
— Усещам те — прошепна тя, влажните й устни се разтегнаха в усмивка. — Гледаш ме. Трябва ли да усещам как ме гледаш?
Спеше ли или беше будна?
— Разбира се — в гърлото му се надигна ръмжене. — Всеки път, когато те погледна, бейби, аз те докосвам.
Бузите й пламнаха, когато ръката й се протегна и докосна лицето му. Хладните копринени връхчета на пръстите й погалиха плътта му, преди да се плъзнат към устните му. Проследиха извивките, очите й потъмняха от желание, уханието на възбудата й се обви около тялото му, докато той не закопня да се удави в него. Да се удави в нея.
Устните му се разтвориха и поеха едно от нежните връхчета в устата му, погали го с езика си, но всъщност искаше да гали едно от твърдите малки зърна, изпъкващи под ризата й. Ръката му се отпусна точно под едната от заоблените извивки и я притисна нагоре. Искра от изненада проблесна в очите й.
— Когато най-сетне бъдеш под мен, ще те погълна — каза той дрезгаво, когато пръстът й се изплъзна от устата му. — Ще накарам всеки сантиметър от тялото ти да изгаря за мен, Елизабет.
Младата жена вече дишаше тежко. Гърдите й се надигаха и спускаха с всяко бързо вдишване.
— Аз вече изгарям — призна тя със сънена чувственост.
— Ще те накарам да изгаряш още по-силно — обеща Даш и сведе устни, но вместо да ги приближи към нейните, той само прошепна над меката извивка на гърдата, разкрита от разкопчаното копче.
Дъхът й секна. Даш можеше да подуши как влажната й топлина нараства, знаеше, че вагината й пулсира, разливайки нежната течност на възбудата й. Искаше да я вкуси. Искаше да зарови езика си толкова дълбоко между бедрата й, че да стане част от нея, завинаги.
— Даш — въздишката й бе натежала от желание, когато палецът му се изпъна и подразни малкото твърдо зърно. Да я докосва по този начин, го погубваше. Да поддържа фасадата на благоприличие, когато всичко, което искаше бе да я съблече и да проникне толкова силно и бързо вътре в стегнатата й вагина, която отричаше нуждата, бе агония.
— Трябва да спра това — изръмжа Даш, позволявайки на езика си да докосне ароматната й кожа. — Сега, Елизабет, или ще усложня положението и за двама ни.
Можеше да направи много по-лошо от това. Можеше да я чука на дивана на домакина им, още в този миг, ако не се отдръпнеше веднага от нея. Майк беше доста толерантен човек, но Даш не смяташе, че ще е доволен ако излезе от кабинета и открие гостите му да се чукат до забрава на дивана му.
Той повдигна глава, видя силно поруменелите й от желание бузи, както и знанието къде се намират и кой може да влезе всеки момент. Елизабет прочисти гърлото си и преглътна тежко, когато Даш се отдръпна и я погледна. Тя се надигна и седна на дивана, треперещите й пръсти затърсиха копчето на ризата.
— Позволи на мен — той отмести ръцете й настрани и извърши най-големия грях. Закопча дрехата й, прикривайки отново съвършенството на деликатните извивки.
— Даш — той можеше да го чуе в гласа й. Знаеше какво предстои. Едно внимателно построено оправдание. Отричане на това, което той знаеше, че ще се случи.
— Недей — Даш сложи пръст на устните й. — Това ще се случи, Елизабет. Знаеш го толкова добре, колкото го знам и аз. Не се оправдавай и не се опитвай да го отречеш. Когато моментът е подходящ, когато имам усамотението и времето да те накарам да изгаряш толкова силно, че да крещиш, това ще се случи. Не си мисли, че няма.
Очите й се разшириха. Малкият й розов език се подаде и навлажни зачервените й устни. Ниският стон, който се надигна в гърлото му, накара страните й да пламнат още повече.
— Хей, Даш — Майк изпревари всичко, което тя щеше да каже, като влезе откъм коридора.
Той спря и погледна към тях. Лицето му изведнъж придоби иронично изражение.