Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
Късно следобед тримата адвокати се събраха на масата, за да сравнят впечатленията си. Уоли се потеше от вълнение. Той размаха бележника си и обясни:
— Тук имаме четири чисто нови смъртни случая и трябва веднага да ги привлечем. Участваш ли, Оскар?
— Разбира се, ще поема един — каза Оскар, стараейки се да изглежда недоверчив както винаги.
— Благодаря. А сега, мис Гибсън, има една чернокожа дама, която живее на Деветнайсета улица, недалече от вас — Басит Тауърс номер три. Казва, че мястото било безопасно.
— Няма да ходя в Басит Тауърс — отвърна Рошел. — И от моя апартамент ги чувам как се гърмят.
— Точно това казвах. Само на две крачки от вас е. На прибиране можете да отскочите до там.
— Няма.
Уоли удари с бележника си по масата.
— По дяволите, не виждате ли какво става тук? Тези хора ни умоляват да поемем делата им — дела за милиони долари. След година можем да получим огромно обезщетение. Стоим на прага на нещо голямо, а вие както винаги пет пари не давате.
— Няма да си рискувам живота заради тази фирма.
— Чудесно. Значи, когато се споразумеем с „Варик“ и завалят пари от небето, вие ще се откажете от премията си. Това ли ни казвате?
— Каква премия?
Уоли закрачи към външната врата и обратно към масата.
— Гледай ти колко бързо забравяме. Помните ли делото „Шърман“ миналата година, мис Гибсън? Беше хубавичка катастрофа. Застрахователите платиха шейсет бона. Ние взехме една трета — двайсет хиляди доларчета за добрата стара фирма. Платихме някои сметки. Аз взех седем бона, Оскар също взе седем, а на вас дадохме хиляда. Нали, Оскар?
— Да, а сме го правили и преди — потвърди Оскар.
Докато Уоли говореше, Рошел бързо пресмяташе. Би било жалко да изтърве печалба от лотарията. Ами ако Уоли по изключение се окажеше прав? Той млъкна и за момент настана напрегната тишина. Прели се надигна и изръмжа. Минаха няколко секунди, после в далечината отекна вой на линейка. Звукът се засили, но колкото и да бе странно, никой не пристъпи към прозореца или верандата.
Нима вече бяха загубили интерес към хляба насъщен? Нима малката бутикова фирма изведнъж бе надраснала катастрофите, за да прекрачи към далеч по-доходоносни полета?
— Каква ще е премията ми? — попита Рошел.
— Стига де, мис Гибсън — въздъхна раздразнено Уоли. — Нямам представа.
— Какво да кажа на онази нещастна жена?
Уоли взе бележника си.
— Преди един час разговарях с нея, казва се Полин Сътън, на шейсет и две години. Четирийсетгодишният й син умрял от сърдечен удар преди седем месеца. Бил понапълнял и четири години вземал „Крейокс“ за сваляне на холестерола. Симпатична жена, сега съсипана от мъка. Вземете един от новите ни договори за правни услуги по случая „Крейокс“, обяснете й за какво става дума и я накарайте да подпише. Лесна работа.
— Ами ако почне да пита за делото и обезщетението?
— Уредете среща и я поканете тук. Аз ще отговоря на всичките й въпроси. Важното е да подпише. Ние създадохме гнездо на оси тук, в Чикаго. Вече и най-некадърният преследвач на линейки е хукнал да търси жертви на „Крейокс“. Времето е безценно. Ще се справите ли, мис Гибсън?
— Предполагам.
— Много благодаря. А сега всички тръгваме по задачите си, нали?
Първата им спирка бе една пицария недалече от кантората. Заведението бе част от верига на позорно известна компания, подложена на унищожителни критики в пресата заради предлаганото меню. Едно популярно здравно списание бе анализирало храната там и я бе обявило за опасна и непригодна за консумация. Всичко беше пълно с мазнини и добавки и не се полагаха никакви усилия за приготвяне на нещо що-годе здравословно. Храната се предлагаше на шведска маса срещу смехотворно ниски цени. Веригата се бе превърнала в синоним на тълпи чудовищни дебелаци, които се тъпчат до припадък. А печалбите й растяха до небесата.
Заместник-управителят, пълничък младеж на име Адам Гранд, ги помоли да изчакат десет минути до почивката му. Дейвид и Уоли си намериха сепаре, колкото се може по-далече от шведската маса, което все пак бе твърде близо. Залата беше просторна и Дейвид осъзна, че всичко тук е огромно — чиниите, чашите, салфетките, масите, столовете, сепаретата. Уоли енергично уговаряше по телефона среща с поредния потенциален клиент. Дейвид не можеше да откъсне очи от чудовищно шишкавите клиенти, приведени над дебели пици. Изпитваше жал към тях.