Проектът „Медуза“

— Нещо ново? — попита Док.

Тя поклати глава. Той я предупреди за предстоящото кацане с очакван силен вятър в Пакс ривър.

— Вивиан, тук, в товарния отсек нямаме осигурителни колани, затова аз… ще трябва да използвам въжета за укрепване на товара, за да те привържа сигурно. Играта може доста да загрубее.

Погледът й мигновено се впи в него.

— Има ли някое отдалечено място, където можете да ни откарате и да ни разтоварите — това чудовище и мен, след което да се измъкнете?

Док клекна до нея и положи длан върху рамото й.

— Не… не знам, Вивиан. Сега най-важното е да отидем при някой, който знае как да обезвреди това нещо.

— Той е мъртъв.

— Моля?

— Единственият човек, който е знаел как да го обезвреди, бе Роджърс, а той е мъртъв. Повярвай ми, сигурна съм в това. Работила съм с него години наред в Лос Аламос. Бях инженер и помагах на екипа му да конструира най-невероятни неща, ала той знаеше повече от всички нас, взети заедно, по въпроса за взривяващите механизми, т.нар. „спусъци“. Знаеше всички номера за зареждане и обезвреждане, а повечето от тях бе изобретил сам. Ако е решил, че това нещо не трябва да бъде обезвредено, няма начин това да стане.

Тя се опитваше да запази спокойствие, ала той долови лекото заекване и осъзна, че бе сподавила стон и веднага се бе овладяла.

Реши да не дава вид, че е забелязал усилието й.

— Вивиан, преди малко се питах… как това устройство е могло да си стои две години, без батериите му да се изтощят? Искам да кажа, че би трябвало да има някакви батерии, нали така?

Тя пое рязко дъх.

— Когато за пръв път миналата седмица влязох в лабораторията му, забелязах, че има кабел, който водеше към стената. Трябваше да се усъмня, но пък съм свикнала да не питам за нищо, което той прави, и никога не съм питала до този момент. Навярно е бил захранващ кабел, но тогава не се замислих. Не знам изобщо какво си мислех тогава.

Последвалата пауза изглеждаше неловка и той се улови, че търси да каже нещо. В същия миг и двамата трябваше да се подпрат при поредния подскок на самолета.

Док се прокашля.

— Знаеш ли, мисля си, че това сигурно е един много сложен блъф. Имам предвид, че за да задейства този Ефект на „Медуза“ му е бил необходим плутоний, а не можеш просто така да отскочиш до магазинчето на ъгъла и да си вземеш едно контейнерче с плутоний, нали?

Тези окуражителни думи не дадоха никакъв ефект. Погледът й бе впит в него, а мъката й бе ясно изписана върху лицето. Изгледа отново устройството дълго-дълго, а единствената им компания бе шумът на двигателите и воят на въздушния поток, обтичащ самолета. Най-сетне гласът й долетя до ушите му.

— Аз казах на командира — произнесе тя.

— Моля?

Тя отново го погледна право в очите.