Кръвни връзки

— Направо ме убиваш, Сейдж!

— Нищо не правя.

— Тъкмо това казвам и аз.

— Виж — подех с раздразнение, — вече ти обясних. Ти не си моя отговорност. Ако искаш нещата да се променят, поговори с Ейб. Не е ли той причината да си тук?

Раздразнението и самосъжалението на Ейдриън се замениха с подозрителност.

— Какво знаеш ти за това?

Добре. Значи нямаше представа, че съм подслушала разговора им.

— Имам предвид, че той ви е довел тук и е уредил всичко с Кларънс, нали? — Надявах се, че това ще прозвучи достатъчно убедително… и може би ще ми даде малко информация за основния план на Ейб.

— Да — потвърди Ейдриън след няколко секунди на напрегнато обмисляне. — Но Ейб иска да стоя в тази гробница. Ако се сдобия със собствено жилище, трябва да го запазим в тайна от него.

Изсумтях.

— В такъв случай определено няма да ти помогна, дори и да можех. Не е по силите ти да ме подмамиш да се противопоставя на Ейб.

Видях, че Ейдриън се кани да измисли друг аргумент и реших да се спася. Обърнах гръб на него и на по-нататъшните му протести, излязох от кухнята и се запътих към всекидневната. Там заварих Джил и Лий увлечени в разговор и за пръв път от известно време видях искрена усмивка върху устните на Джил. Тя се засмя на някакъв коментар на Лий, а когато ме чу, вдигна глава.

— Здрасти, Сидни — рече.

— Здрасти. Готова ли си да тръгваме?

— Време ли е? — попита Джил. И двамата с Лий изглеждаха разочаровани, но после тя сама отговори на въпроса си. — Предполагам, че е време. Ти навярно имаш домашни, а Еди сигурно вече се тревожи.

Ейдриън влезе в стаята с нацупена физиономия. Джил го погледна и за миг доби отнесено изражение, сякаш мислите й се зареяха някъде другаде. После се извърна отново към мен.

— Да — промълви. — Трябва да тръгваме. Надявам се по-късно пак да си поговорим, Лий.

— Аз също — откликна той въодушевено и се изправи. — Ще се навъртам наоколо, — ще идвам и ще си отивам.

Джил прегърна Ейдриън за довиждане, явно никак не й се искаше да се разделя и с него. С Лий сякаш бе тъжна, че трябваше да изостави нещо, което тъкмо е намерила за интересно, но докато бе с Ейдриън излъчваше някаква несигурност, все едно не знаеше как ще се справи без него. По график следващото й захранване беше след два дни и Ейдриън я окуражи, като я увери, че тя е достатъчно силна, за да преживее следващия ден в училище. Независимо от това колко много продължаваше да ме дразни, бях трогната от загрижеността му за по-младото момиче. Всеки, който е толкова мил с Джил, не би могъл да е много лош. Той започваше да ме изненадва.

— Изглеждаш по-добре — казах на Джил, докато пътувахме обратно.

— Благодарение на Ейдриън… На тях двамата… Помогнаха ми много.

— Мислиш ли, че утре ще си добре?